Закани от пировете страшни

На пировете страшни врани
гощават се с народни рани
и люлеят клюновете прашни
грак излиза и закани ...
Пак бесило се люлее -
палачът хитър пак се смее
и показва пълна вяра
във отците и олтара ...
И пак тълпата храни вяра
и сънува мистичните брътвежи
на избрано семе от невежи
и смирено гледа в отците и олтара.
А оттам се вдига пара,
чай вари си сатаната,
в кръг танцува пасмина рогата
и продават ловко на пазара ...
закани гниещи и вяра.

Златен идол

върни това, което ни отне, 

отричаме и съдим годините в хомота, 

и мразим те, злато, защото ни прокле. 

Ръцете ти са жалки, черни, 

устата ти позор зове,

обградено от царе - лакеи маломерни

в теб пулсира дупка гнила, не сърце. 

Ти! Окова ни във финансови вериги.

Ти! Да ни използваш като кукли се реши, 

но очаквай скоро "Стига!"

пред тебе гордо да гърми.

Не сме строени в легиони, 

и в ръцете няма меч, 

живяхме мирно по заслони, 

но викът ни силен ще чуеш отдалеч!

И съд ще има скоро, 

успешен край на яростна борба. 

Юздата ти във своя пурпур черна 

не дели ни, а събра.

Ние сме наричани зараза

на едно справедливо общество.

Ние, слугите застинали покорно

в празни ями и канали.

Ние - споделили опита житейски ...

Вие, господа от пищни зали, 

вие, имотни сюзерени

вие, парвенюта и кретени,

вие зяпнали сте змийски ...

Ние сме новата победа, 

ние сме нейните цветя, 

братя посадени гъсто, 

врабците с лъвските сърца. 

А вие, враните на пира, 

умни хищници, пантери, 

добродетелни козли, химери 

от едно усилие събрани - 

как доларът да стане сто. 

Ние пък сме сто в едно!

Нашите ръце събрани 

ще направят и за нас место

не в разстрелни ями и канали 

а по градове човешки и слънчеви поляни.

Шуми Марица пълна с блатна водица, 

по нея се носи царо,

след него плават по корем попа и пъдаро ...

Еснафът се плаши, вдига олелия

сина записва във фрайкор "Дева Мария", 

но късно стана, няма джандармерия

премина тя в червена кавалерия.

Звъни генералът в секретно поделение

причина първа за медали, повишение.

Лае команди, потен е зинал

но оттам му викат: "Леко си настинал  

от снощи са братя, бойците с народа,

ще бранят свойте от твойта алчна порода. 

Полкът става червена артилерия, 

а ти чичо, бегай да не спукаш некоя артерия.