Пратил си ми това писмо, както пишеш, „по един приятел“. После пък ме предупреждаваш да не споделям с него всичко, свързано с теб, защото и ти самият нямаш подобен навик. Така в едно и също писмо хем казваш, че ти е приятел, хем - че не е. Ако си използвал в общоприетия смисъл тази много специална дума и си го нарекъл „приятел“ тъй, както наричаме „достойни мъже“ всички кандидати за държавни постове или казваме „господине“ на някой срещнат, чието име не ни идва наум – от мен да мине! Но ако смяташ някого за приятел и не му вярваш като на самия себе си, много грешиш и не познаваш достатъчно силата на истинското приятелство. Претегляй всичко заедно с приятеля си, но първо претегли него самия. Най-напред трябва да прецениш приятелството, а после - да му се довериш. Наопаки обръщат нещата онези хора, които противно на съветите на Теофраст първо обикват, а после преценяват, вместо обратното- да обикнат някого, след като са преценили, че е приятел. Мисли дълго дали трябва да приемеш някого за приятел. Но решиш ли – приеми го с цялoто си сърце. Говори с него открито, както говориш със самия себе си. А живей така, че дори пред врага си да можеш да признаеш всичко, което признаваш пред себе си. Но понеже от време на време се слуват неща, които е прието да остават тайна, споделяй с приятеля си всички грижи, всички мисли. Щом го смяташ за верен – такъв и ще го направиш. Понякога учим другите да лъжат от страх да не ни излъжат, от мнителност им предоставяме правото да грешат. Откъде-накъде ще премълчавам нещо пред приятеля си? Откъде накъде да не се чувствам пред него както насаме със себе си?
Някои хора разправят под път и над път работи, които могат да се доверят само на приятел, и изливат, на който им падне всичко, което им е накипяло. Други пък – обратното: ужасяват се от съпричастието и на най-близките и все по-надълбоко заряват всяка тайна, на която и на себе си нямаше да доверят, ако можеха. Не бива да се прави нито едното, нито другото. Недостатък е да вярваш на всички, недостатък е никому да вярваш. Просто първия недостатък бих нарекъл по-честен, втория – по-безопасен. Затова би трябвало да укориш и едните, и другите: и тези, които вечно дърдорят, и онези, които вечно си траят. Енергичността , която се радва на хаоса, не е никаква енергичност, тя е смут на една разбунена душа; не е истинско спокойствието, за коeто всяко помръдване е тежест, то е слабост и леност. И така, скътай в сърцето си това, което прочетох у Памплоний: „Някои са избягали в толкова дълбоки тъмници, че на светлината всяко нещо се вижда смътно“. Нещата трябва да се смесват : за спокойния е нужно да действа, а действащия – да потърси покой. Посъветвай се с природата – тя ще ти каже, че е създала както деня, така и нощта. Бъди здрав.
***
Да
споделяме всичко на приятелите съветва
и Один в „Старата Едда“:
Ако
дружба поддържаш
и в приятеля си
уверен
и добро чакаш от приятел
-
откривай му душата си,
дарове му
носи,
посещавай го често.
Това
е най-сигурното средство да разбереш
кой е истински приятел, а кой само се
прави на такъв. Говори му не само приятни,
но и неприятни неща, стига да са правда.
Истинският приятел няма да избяга при
първото нещастие. Още Один ни казва, че
между истински приятели пътека има,
дори да живеят далече, а между вероломни
приятели пътеката е зарасла с бурени,
дори да живеят един до друг. Егоистът
не може да е приятел – той мисли само
за себе си, той не се интересува от друг.
Не сей безрасъдно върху безплодни
камъни, там никакъв плод няма да поникне.
Истински приятели се срещат много рядко
в общество съградено върху егоизма и
алчността. Не са приятели тези, които
само поддържат дружбата с редовни
поздравления за рожден ден и подобни
глупости, те не се интересуват от теб.
Не са ти приятели, тези, които мазни
поздрави пускат умело наляво-надясно
– това са най-обикновени лицемери. Ценните неща не се прахосват, а повечето
хора са решили, че думите са най-евтиното
нещо на света, друга такава евтинийка са "приятелските прегръдки", които съперничат с прегръдката на Юда, който не се задоволил просто да посочи с пръст Исус. На Юда лъжата му е правила удоволствие явно. Цени думите си, нека всяка
дума да тежи като обещание, което ще
изпълниш. А пред истински приятел говори
дълго и подробно.
Богатият си
въобразява, че има много приятели, мисли, че всички са омаяни от неговата личност, а не че са гарвани дошли на безплатен пир. При
най-малкото нещастие тези конкуриращи
се помежду си блюдолизци и лицемери ще
се разбягат, все едно никога не са
познавали този човек. Направи се на
тежко болен, да видиш колко истински
приятели имаш. Повечето ще избягат, да
не би дори едно облаче да не хвърли сянка
на обърканото с щастие егоистично
консумиране на скъпоплатени боклуци.
Те не се тревожат за приятеля си, а за
прекраното в най-глупаво удоволствие
време. За такива Один има рецепта:
Но
ако на приятел
си се доверил
лъжливо,
очаквайки добро,
със сладка
реч
скрий злите замисли
и лъжи, ако
и той лъже.
Така и тези,
в които се усъмниш,
в
който видиш коварство -
усмихвай се в
отговор,
скривай своите мисли -
плащай
им със същото.
Огромна грешка е да се бърка любовта с приятелството. Жената е материално заинтересувано лице, което е с теб заради алчността си. Свраката иска да има нещо да блести в гнездото. Тя няма да те поддържа в нещастие, а веднага ще отлети натам, накъдето птичия й мозък мисли, че ще има повече лапачка и "забавления". На собствената жена не се доверявай, пък камо ли на чуждите - жените им прави удоволствие да бъдат разменна монета при всякакви лицемерия и измами. Но за архитъргаша, наречен жена, ще говорим в специална статия. Обещавам.
0 Коментари