Пролет

Живеех във гората,

сред грапавия мъх, 

говорех с планините и реката, 

катерех славно всеки връх. 

Още виждам малкото поточе, 

свило сред елите своята снага, 

то пее, хвали се и плаче, 

свободно от земните недра. 

Върбата е жалостно повила

бистрият му скок. 

Пролет скоро е стопила

ледения блок. 

Унася се от свободата, 

когато иска - плясък, 

когато иска - и ромон, 

освен от облачният крясък

не познава друг закон. 

Напролет - минзухар, 

напролет - и лъчи, 

горските пътеки - светофари, 

поляните - безброй очи. 

С пролетта се движим насаме, 

тя е мъдра, аз - дете, 

тя ме кара да се смея, 

да обичам и немея

и да хваля тази доброта. 

Нека пролет да настане

в човешката душа. 

Пролет нежно бяла, 

пролет пълна с топлина, 

на голо клонче рацъфтяла 

разтопи сърцето и снега!