Предсказанието на Вьолва

Внимавайте всички

вие свещени родове,

велики и малки,

деца на Хеймдал!

Один, ти искаш 

да разкажа

за миналото на всичко, 

за древните, които помня. 

Великани аз помня,

родени до века, 

те ме родиха

в далечни години; 

помня девет свята

и девет корена

и дървото между световете

още като фиданка. 

В началото на времето, 

когато Имир живееше,

нямаше там 

нито пясък, нито море,

земя още нямаше 

и небосвод, 

зееща бездна, 

трева не растеше. 

Така беше 

докато синовете на Бор, 

които Мидгард създадоха

великолепен,

земя не повдигнаха, 

слънцето южно 

на камъни светеше,

растяха на земята

зелени треви. 

Слънцето, 

на месец приятел,

дясна ръка от юг

до края на небесата

простираше;

слънцето не знаеше,

къде е неговия дом,

звздите не знаеха, 

къде да блестят, 

месецът не знаеше

своята сила. 

Тогава седнаха боговете,

на тронове могъщи,

съвещанията 

станаха свещени,

назоваха нощта,

а началото на нощта -

вечер, на утрото 

и средата на деня - 

име дадоха, 

за да измерват времето. 

Срещнаха се асите

на поле Идавьол, 

олтари започнали

да строят високи, 

сили не жалили, 

ковали съкровища, 

създали клещи, 

инструменти ковали. 

На поляна се веселили,

жребий хвърляли,

всичко у тях било

само от злато - 

докато не се появиха

три великанки, 

могъщи девици 

от Йотунхайм. 

Тогава седнали боговете

на тронове могъщи

и съвещанията

свещени станали: 

кой трябва род 

на джуджетата да сътвори

от кръвта на Бримир

и костите на Блаин. 

Мотсьогнир първи бил, 

от рода на джуджетата

със име наречен, 

а Дурин - втори; 

джуджета много 

от глина слепиха

на хора прилични, 

както Дурин заповяда. 

Нии и Ниди,

Норди и Судри,

Аустри и Вестри,

Алтиов, Двалин,

Бивьор и Бавьор,

Бьомбур, Нори,

Ан и Анар,

Аи, Мьодвитнит, 

Гандалф и Вейг,

Виндальв, Траин,

Текк и Торин,

Трор, Вит и Лит,

Нар и Нюрад - 

Регин и Радсвин

ето аз джуджетата

всички назовах. 

Фили и Кили,

Фундин, Нали,

Хефти, Вили,

Ханар, Свиор,

Фрар и Хорнбори,

Фрег и Лони,

Аурванг, Яри,

Ейкинскялди.

  

Също трябва

от войската на Двалин,

човешкият род до Ловар

да назова;

те се появиха

от камъни земни,

от прилива дойдоха 

на полето от пясък.

Това беше Драупнир 

и Долгтрасир с него,

Хар и Хаугспори,

Хлеванг и Глои,

Дори и Ори,

Дув и Андвари, 

Скирвир, Вирвир,

Акафин и Аи,

Алв и Ингви,

Ейкинскялди,

Фялар и Фрости, 

Финн и Гиннар

тези имена

на предците на Ловар,

вечно ще пребъдат, 

докато са живи хората. 

И трето стана 

от този род 

асите благи 

и могъщи по море,

видели безсилни

на брега

Аска и Ембла,

които съдба нямат.

Те не дишаха,

в тях дух нямаше,

нямаха румени страни,

топлина и глас;

Даде им Один дъх, 

а Хьонир - дух, 

а Лодур - топлина

и розовина на лицата.

Ясен аз знам, 

на име Иггдрасил, 

дърво измито

от тъмна влага;

росата по него

надолу се спуска; 

над потока Урд

зеленее той вечно. 

Мъдри деви

оттам се родиха, 

три от извора

под дървото високо;

Урд беше първата,

втората Верданди - 

Скулд име на трета

секли руни - 

съдбата съдили,

живот избирали

на хората

жребий готвили. 

Помня аз войната

първата на света: 

Гуллвейг, която загина,

пронизана с копия,

изгори я пламъка

в двореца на Один,

три пъти я гориха,

три пъти тя пак се раждаше

и все още живее.

Хейд я нарекоха,

в домовете се среща 

магии хвърляше и 

твореше вълшебства

с жезъл магичен;

умовете се покоряваха 

на нейните чародейства   

на злите жени за радост. 

Тогава седнали боговете

на могъщи тронове

и съвещанията

свещени станали:

ще търпят ли асите

обида без откуп 

или боговете за отмъщение

откуп ще вземат. 

Във войската метнал

Один копие,

това станало 

в дните на първата война;

рухнаха стените

на крепостта на асите, 

ваните в битка

враговете побеждавали. 

Тогава седнали боговете 

на могъщи тронове

и съвещанията 

свещени станали:

кой небосвода 

да унищожи се опитва

и Ода за жена

да даде на великаните?

Разгневен Тор 

сам започнал битка - 

не ще седи той, 

узнал за това, 

че клетви били са прекъснати

и този договор, 

който до сега се е спазвал. 

Знае тя, 

че ухото на Хеймдал

под дървото е скрито,

до небето растящо; 

вижда, че тъмен 

тече водопад 

със знак на Владетеля - 

доволни ли сте?

Тя предричаше

тайно веднъж, 

когато владетеля на асите

в очите й погледна:

"Защо ме изпитваш?"    

Знам аз, Один,

къде твоето око е скрито:

скрито е то в потока 

на славния Мимир!"

Всяко утро 

Мимир пие мед 

със знака на Владетеля - 

доволни ли се? 

Один й дал 

огърлица и пръстен, 

в замяна получил

вълшебно прорицание

през всички светове

погледа й прониквал. 

Валкирии видяла

от далечни земи, 

готови да дойдат 

при племето на асите;

Скулд със щит, 

другата Скьогул, 

Гунн, Хилд и Гендул

и Гейрскьоргул. 

Ето назавани 

са девите на Один, 

които навсякъде 

яздят - валкирии.

Видяла как Балдр,

бог окървавен,

син на Один, 

своята смърт приел: 

строен на полето 

растял и се възвисявал, 

тънкък, прекрасен 

филиз от имел. 

Стана имела,

тънък и строен,

гибелно оръжие.  

Хьод го хвърли

във Балдр и скоро 

на Балдр брат се роди - 

нощ поживя, 

да се сражава започна. 

Бузи не мил той,

косите не вчесвал,

докато не убил

убиецът на Балдр;

оплакала Фриг, 

докато в Фенсалир седеше,

скръбта на Валхалла - 

доволни ли сте? 

Сплел тогава Вали, 

стрешен възел, 

здрав възел

черва свързал.

Пленника видях

под Хвералунд,

с облик подобен 

на Локи зловещ;

там Сигюн седи, 

за своите мъже 

горко тъгува - 

доволни ли сте? 

Лее се от изток

поток хладен, 

мечове по него плават - 

Слид се нарича. 

Стоял на север

в Идавеллир

златен дворец - 

дом на джуджета;

друг стоеше

дом на Околнир, 

дворец на великани 

казва се Бримир. 

Видяла къща, 

далече от слънце, 

на Брега на Мъртвите, 

вратата й е на север; 

капеха капки 

отрова през покрива 

от живи змии

сплетен беше този дом. 

Там тя видяла - 

минали през потоци,

които клетви прекъсват,

подли убийци

и тези, които жени

чужди съблазняват. 

Нидхьог там гризеше

мъртви трупове, 

мъжете мъчеше -

доволни ли сте?

Стояла старица

в Желязната гора 

и там родила

рода на Фенрир; 

от този род

се появи 

мерзостен трол

похитител на слънцето. 

Ще гризе той 

трупове човешки, 

в кръв ще залее 

жилището на боговете;

слънцето ще помръкне 

през жаркото лято, 

бури ще се разярят - 

доволни ли сте?

Седял на хълма

на лира свирил 

пастир великан, 

веселият Еггдер;

над него пееше 

на горските върхари

пурпурния Фялар. 

Запял над асите

Гуллинкамби, 

той ще бъде на герои

Баща на Дружини;

друг под земята

повтаря

в пламък черно червен 

на Хел във двореца. 

Гарм лае силно

при Гнипахеллир,

веригата не ще издържи - 

ще се освободи Алчния. 

Тя много разбира,

всичко аз виждам

в съдбите могъщи

на боговете славни. 

Братята ще започнат

друг с друг да се бият

близки роднини

в разпри ще загинат; 

скъб ще дойде в света, 

блудство велико, 

век на мечове и на секири,

ще се сблъскат щитове, 

идва век на бури и вълци

до смъртта на света; 

да щади човек 

човека ще престане. 

Игра започнали

децата на Мимир, 

краят се възвестява

от рога Гаярхорн; 

Хеймдал свири, 

вдигнал своя рог, 

с черпа на Мимир 

Один беседва.

Трепери Иггдрасил, 

ясен висок, 

тресе се древния ствол.

Гарм лае гръмко

при Книпахеллир, 

веригата няма да издържи - 

ще се освободи Алчния.  

Много тя знае,

всичко аз виждам

в съдбите могъщи 

на славните богове. 

Хрюм идва от изток, 

закрил се със щит;

Йормунганд гневно 

се завъртяла;

Змеят бие вълните, 

пищи орел, 

загиналите кълве;

Нагелфар плава. 

От изток в лодката

хората на Муспел

плават по вълните, 

а Локи им е владетел; 

идват с Вълка

синовете на великаните, 

в лодка с тях брата 

на Бюлейст идва. 

Какво става с асите?

Какво става с алвите?

Бръмчи Йотунхайм, 

асите са на тинг; 

джуджетата викат

пред камнния вход

в родните скали - 

доволни ли сте от това?

Сурт идва от юг 

с гибелни лъчи 

слънцето блести 

на мечовете на боговете; 

рушат се планини, 

умират великанки 

в Хел отиват хората, 

небето се разклаща. 

Настанало за Хлин

нова мъка, 

Один започнал 

с Вълка сражение, 

а Вили убиеца 

със Сурт се захванал - 

радостта на Фригг

е близо до гибел. 

Гарм лае силно

при Гнипахеллира

веригата не ще издържи - 

ще се освободи Алчния.

Тя много знае, 

всичко аз виждам

в съдбите могъщи 

на славните богове. 

Сина ще дойде

на Бащата на Победите,

Видар, за боя 

с мъртвия звяр; 

меч той ще вземе, 

за баща отмъщаващ - 

в сърцето ще порази той 

сина на Хведрунг. 

Ще дойде славния

на Хлодюн потомък, 

със змея идва

да се бие синът на Один, 

в гняв се сразява

стражът на Мидгард, 

всички хора 

с живота си се сбогуват - 

на девет крачки

отстъпва сина на Фьоргюн,

във боя със змея - 

достоен за слава.

Слънцето помръква, 

земята потъва в морето,

откъсват се от небето

звездите блестящи, 

пламък бушува

с животи захранван

до небето достига. 

Гарм лае силно

при Гнипахеллир, 

веригата не издържа - 

откъсва се Алчния. 

Тя много знае

всичко аз виждам

съдбите могъщи 

на славните богове.

Вижда тя:

вдига се отново

от морето земя, 

както преди зеленее;

падат води, 

орел прилетява, 

риба из вълните

да улови той иска. 

Срещат се асите

на полето Идавел,

отвъд света 

беседват могъщите

и спомнят 

за славни дела

и древни руни 

на великия бог. 

Пак да намерят

трябва на поляна

в тревата висока

златните табли, 

които за игра 

им служили някога. 

Закласил

хляб без посев, 

злото става добро, 

Балдр се връща, 

ще живее той с Хьод 

у двореца на Хрофт, 

в обителта на боговете - 

доволни ли сте?

Хьонир ще вземе

пръчка за жребий, 

и на двамата братя

синовете ще живеят 

в дома на ветровете - 

доволни ли сте?

Дворец тя вижда

слънце чудесно, 

на Гимли стои той, 

сияе от злато:

там ще живеят 

дружините верни, 

вечно щастие 

им се присъжда. 

Ще слезе тогава

владетелят на света,

който всичко владее

властелинът могъщ. 

Ето прелита 

черен дракон, 

святкащ змей 

от Тъмните върхове;

Нидхьог той носи, 

а под крилата трупове - 

време е тя да изчезне.