Отчуждение

 

Отчуждение

Ave, cаesar imperator!

Понякога вървя, понякога съм
спрял в мъртвото вълнение
захвърлен, непотърсен
от мрачните предчувствия превзет,
на никого приятен,
от никого разбран и неприет,
танцувам сам и си създавам щастие. 

Лудувам здраво,
тънък е леда на камерната сцена,
щуките отдолу хапят
и длъжен съм да легна в кръв
и във яд зелена,
да плюя пламъка на божественото в мене. 

Това е ролята - да гледам
публиката как повръща,
вълнува се от парите си запотена,
задъхана от страст,
от бездни упоена
дошла да гледа, забравила смъртта,
парчета плът на лунната арена. 

Оглозгани нозе и смешки,
идеали станали на кървави парцали,
вой на глутници и черни дупки - носове
загубени във гора от гласове. 

Колко е студено под лунния прожектор,
който сее останките от щастие взривено.
Антрактът става вой на плъхове
видели бучка мас
и пот през кървавите пори. 

Всеки миг във тази паст
е дявол от гранит.
Мараня химерна, дъжд от левчета
върху ковачница от динамид.
Всеки се опитва да те превърне
в миг, който сам не му харесва.
Наливат себе си във теб,
за да се обърнат на свине
и да те разкъсат.
Те ...
Ave caеsar imperator,
поздравявам ви, приятели навъсени,
здравейте засмени врагове!
Цял във времето накъсано
колко ведро е да се умре!

Е. Бекер