Какво наричам истински живот

    Аз съм се родил в работническа среда. Рано познах възторга, властта на мечтите, стремежа към идеализъм - да се добера до желаната цел беше надеждата на моето детство. Окръжаваха ме грубост, тъмнина и невежество. Аз гледах не около себе си,а към върха. Моето място в обществото беше на самото дъно. Животът не ми даваше нищо повече от мизерия и уродливост както на тялото, така и на духа, защото и тялото и духа по равен начин бяха обречени на глад и мъки. 

    Над мен се извисяваше огромното здание на обществото, и ми се струваше, че изходът за мен е да се добера на върха. Да извървя този път бях решил още като дете. Там, на върха, мъжете носеха черни костюми, а жените - красиви рокли. Там храната беше вкусна и обилна. Но имаше и неща не само за тялото - във вида на духовни блага. Аз вярвах, че там на върха може се срещнат скромност, ясна и благородна мисъл, безстрашен и дълбок ум. Аз знаех това, защото четях развлекателни романи, където всички герои, с изключение на злодеите и интригантите, мислят и чувстват красиво, възвишено декламират и се състезават един с друг по благородство и доблест. Накратко, аз по скоро бих се усъмнил, че слънцето утре ще изгрее, отколкото в това, че над мен не се намира светъл свят на всичко най-чисто, най-прекрасно и най-благородно - на всичко това, което оправдава и укрсява живота и възнаграждава човека за неговия труд и лишения. 

    Но не е така лесно да се пробие отдолу нагоре, особено ако си обременен със илюзии и не лишен от идеали. Аз живеех в ранчо в Калифорния, и обстоятелствата ме принуждаваха упорито да търся стълбата, по която можех да пропълзя на върха. Аз отрано започнах да се питам колко доход би допринесли бъдещите паричните спестявания и терзаех своят детски мозък, стараейки се да постигна печалба от сложните проценти. След това установих какви са заплатите на работниците от всички възрасти и колко струва тяхното съществуване. Въз основа на събраните сведения, аз започнах да пестя и смятах, че когато стана петдесет годишен ще мога да не работя повече и да вкуся от тези блага и радости, които иначе са достъпни само на по-високо стъпало на обществената стълба. Естествено бях твърдо решил да не се женя и съвършено пропуснах болестите - този страшен бич за трудовия народ. 

    Но живота искал повече от жалкото съществуване на скъперник. Когато станах на десет години започнах да продавам вестници и моите планове за бъдещето рязко се промениха. Около мен все така цъфтеше убожество и уродство, а високо над мен се рееше далечния, мамещ рай. Но да се добера до него аз реших по друга стълба - тази на бизнеса. За какво да пестя пари и да ги влагам в държавни облигации, когато мога да купя два вестника за пет цента, а почти веднага, без даже да сменявам мястото, да ги продам за десет цента и по този начин да удвоя своя капитал? Аз окончателно избрах стълбата на бизнеса и вече почнах да се рисувам във въображението си като плешив и преуспял крал на всички търговци.

    Ех, лъжливи мечти! Шестнайсет годишен аз получих титла "крал", но тази титла ми беше дадена от банда главорези и крадци, които ме нарекоха "краля на мидените пирати". По това време аз вече се бях покачил на първото стъпало на бизнес стълбата. Аз станах капиталист.Аз бях собственик на плавателен съд и снаряжение, необходимо на миден пират (*пирати наричали незаконните ловци на миди). Аз започнах да ескплоатирам хората до мен. Моят екипаж беше в състав от един човек. като капитан и собственик на лодката аз взимах за себе си две-трети от улова, а давах на работника една трета, въпреки че той се трудеше също толкова тежко като мен и рискуваше своя живот и свобода. 

    Това първо стъпало се оказа последното, което достигнах. Веднъж през нощта аз извърших грабеж на китайска риболовна лодка. Техните въжета и мрежи струваха долари и центове. Аз извърших грабеж, съгласен съм, но моята постъпка напълно отговаряше на духа на капитализма Капиталиста си присвоява собственост на хората около него, като увеличава или намалява цената, злоупотребява със доверие или си купува сенатори и членове на висшия съд. Аз ползвах по груби методи - в това беше цялата разлика - използвах револвер. 

    Но в тази нощ моята екипаж се оказа от тези заплеси, по адрес на които толкова негодува капиталиста, защото чувствително увеличават непроизводителните разходи и съкращават печалбата. Поради неговата небрежност се запали и напълно унищожи платното на грот-мачтата. За печалба вече не можеше да става и въпрос, китайските рибари получиха прихода от тези мрежи, които ние не успяхме да откраднем. Аз се оказах банкрутирал, защотото не можех да заплатя шейсетте долара за ново платно. Аз поставих моята лодка на котва, превзех в залива друга пиратска лодка и се отправих в набег нагоре по течението на река Сакраменто. Докато аз бях в плаване, друга шайка пирати разграбила моята лода в залива. Пиратите откраднали всичко, чак до котвата. След известно време намерих останките на лодката и ги продадох за двайсет долара. Така аз отпаднах от това първо стъпало и повече не съм стъпвал на стълбата на бизнеса. 

    Оттогава мен безжалостно ме експлоатираха други капиталисти. Аз имах яки мускули и капиталистите изсмукваха от тях пари, а аз - съвсем оскъдно прехранване. Аз бях матрос, докер, бродяга - работех в консервен завод, във всякакви фабрики и перачници; косях трева, тупах килими, мих прозорци. Никога не се ползвах от плодовете на моя труд! Гледах как дъщерята на собственика на консервния завод се вози в своята каляска и мислих, че и моите мускули помагат на тази каляска да се движи. Аз гледах сина на фабриканта, който отиваше в колеж, и мислих че и моите мускули му дават възможност да пие вино и да се весели с приятели. 

    Но това положение не ме възмущаваше. Аз считах, че такива са правилата на играта. Те са силните. Отлично, но и аз не бях от слабите. Аз ще си пробия път във техните редове и сам ще изкарвам пари от чуждите мускули. Не се страхувах от работа, даже я обичах. Напрягах всички сили, но бях готово ги напрегна и още повече и в края на крайщата ще стана "стълб на обществото". По това време срещнах работодател, който се придържаше към същите възгледи. Аз исках да работя, а той - искаше същото още повече и от мен. Аз мислех, че усвоявам нова професия - в действителност аз просто работех за двама. Аз мислех, че моя господар ме подготвя за електротехник. А всичко се свеждаше до това, че той печелеше по петдесет долара от мен всеки месец. Двамата работници, които аз заменях, получавали всеки по четиридесет долара месечно. Аз изпълнявах същата работа за трийсет долара месечно. Моят работодател ме изтощи почти до смърт. Човек може да обича вкусът на мидите, но ако ги яде повече от нормално, ще почвувства към тях отвращение. Така стана и с мен. След като поработих свръх силите си, аз започнах да ненавиждам работата си и вече не можех да я погледна повече. И почнах да бягам от нея. Станах скитник, ходех по дворовете и просих подаяния, заскитах по Съединените Щати, обливайки се с кървав пот в гета и затвори. 

    Аз се бях родил в работническа среда, а осемнадесет годишен бях по-ниско от нивото, с което бях почнал. Аз се събудих в подземния етаж на обществото, в преизподнята на дълбоката нищета, за която не е приятно и не си струва да се говори. Аз се събудих на дъното, в бездната, в боклучивата яма на човечеството, в душна гробница, на бунището на цивилизацията. Този задънен ъгъл в зданието на обществото предпочитат да не забелязват. Недостатъчното място ме заставя да замълча подробностите, но ще кажа само, че това, което видях там предизвиква ужас.

    Потресен, аз започнах да размишлявам. И нашата сложна цивилизация се представи пред мен във своята гола простота. Целият живот се свежда до въпроса за храната и плътта (*демек секса). Из за да си достави храна и плът, всеки продава нещо. Търговеца продава обувки, политика - своята съвест, народният представител - не без изключения, разбира се, своята съвест, а почти всички търгуват със своята чест. Жените - и уличните, и свързаните със свещените възли на брака - са готови да търгуват със своите тела. Всичко е стока и всички хора - търговци или купувачи. Работникът може да предложи само една стока - своите мускули. За неговата чест на пазара няма търсене. Той може да продава само своята сила, но този товар се отличава с доста съществено свойство. Обувките, доверието и честта могат да бъдат обновени - техният запас е непресъхващ. Мускулите не могат да се подновят. Ако търговецът на обувки разпродаде своя товар, той попълва своите запаси, докато работникът няма възможност са възстанови своя запас от мускулна сила. Колкото повече продава, толкова по-малко остава у негo - накрая той продава остатъците от своя товар и банкрутира, като не му остава нищо друго, освен да се спусне в поземния етаж на обществото и да умре от глад. 

    По-късно аз узнах, че човешкия мозък също се явява стока. И тази стока има свои особености. Търговецът на мозък в своите петдесет-шестдесет години е в разцвета на силите си и на тази възраст изделията на неговия ум се ценят повече от когато и било, а физическият работник към своите петдесет години вече е изтощил своят запас от сили. Аз се намирах в подземния етаж и смятах, че това място не е подходящо за дом. Водопроводът и канализацията бяха в антисанитарно състояние, нямаше какво да се диша. Ако не ми се полагаше да бъда на високия етаж, то исках да опитам да се настаня на тавана. Наистина там рационът беше оскъден, но затова пък въздухът поне беше чист. Аз реших да не продавам повече своята мускулна сила, а изделията на своя ум. 

    По това време беше започнала голяма треска за придобиване на знания. Аз се върнах в Калифорния и се задълбочих в чете на книги. Готвех се за това, да бъда търговец на мозък (* метафора на Джек за интелигент) и случайно се запознах в областта на социологията. И тук, в книгите, аз открих научно обоснование на тези социологически идеи, до които бях стигнал самостоятелно. Други, с по-силни умове, още до моето появяване на света открили всичко това,за което аз мислех и още толкова много неща, които не ми се бяха и присънвали. Аз разбрах, че съм социалист.

 Социалисти (*комунисти) - това са революционери, които се стремят да разрушат днешното общество, за да съградят на неговите руини ново общество на бъдещето. Аз също бях социалист и революционер. Аз постъпих в група на революционни работници и интелигенти и за пръв път се включих в умствения живот. Сред тях бяха немалко талантливи, изключителни личности. Тук аз срещнах силен и бодър дух със мазолести ръце в лицето на работници; лишени от сан свещеници, чиито разбиране за християнството е твърде широко за почитателите на Момона; професори, които не са се унижили пред университетското ръководство, което насажда раболепие и лазене на колене пред господстващия клас, професори, които изхвълили навън, защото са имали знания, които искат да използват за благото на човечеството.У революционерите аз срещнах възвишената вяра във човека, горещата преданост на идеала, радостта от безкористието, самоотричането и мъченичеството - всичко това, което окрилява душата и я устремява към нови подвизи. Животът тук беше чист, благороден и динамичен. Животът възстанови своите права и стана изумителен и великолепен, и аз се радвах, че живея. Аз общувах с хора с горещи сърца, за които човека, неговото тяло и душа, поставяли над доларите и центовете и за които плачът на гладно дете вълнува повече от шумотевицата по повод търговската експанзия и световното владичество (* на Щатите). Аз видях около себе си само благородни пориви и героически стремления, и моите дни бяха подобни на слънчеви лъчи, а нощите бяха като ярки звезди и в искрите на росата и пламъка светеше угнетеното човечество, което придобива своето спасение и избавление от мъките.

    И аз, жалкия глупец, мислех, че това е само първия вкус от това, което ще бъде на високите етажи на обществото. Аз загубих много илюзии, от онези времена, коагто четях развлекателни романи в ранчото в Калифорния, но ми предстоеше още много се разочаровам. В качеството на търговец на мозък аз имах успех. Обществото разкри своя параден вход. И аз веднага попаднах в залата за гости и там много бързо загубих последните си илюзии. Аз седях на софрата, заедно със собствениците на това общество, с техните жени и дъщери. Да, те бяха облечени красиво, но за моето простодушно изумление аз открих, че те са от същото тесто, както и всички жени, които аз познавах в подземния етаж. Оказва се, че независмо от дрехите "знатната лейди е равна на Джуди О'Грейди".

    Мен ме порази не толкова това обстоятелство, колкото техния неизменен егоизъм. Наистина, тези красиво облечени и хубави жени не бяха против да побъбрят за милите на сърцето им малки идеали и толкова сладките за тях малки добродетели, но тяхната детска бъбривост не можеше да скрие основния стълб в техния живот - голото сметкаджийство. Да знаете с какво покривало от сантименталности са покрили своя егоизъм! Те постоянно се занимаваха с дребна благотворителност, при това охотно известяваха всички, а докато правеха това, те ядяха вкусни ястия и носеха скъпи рокли купени от дивиденти, зацапани с кръв от детски труд, с кръв от тези, които са принудени да продават своето тяло. Когато им говорехза това, аз простодушно очаквах, че тези сестри на Джуди О'Грейди незабавно ще свалят от себе си залятата със кръв коприна и скъпоценни камъни, те се обиждаха и със злоба ми възразяваха, че нищетата в подземния етаж на обществото съществува като резултат от прахосничество, пиянство и вродена порочност. Когато им възразявах, че прахосничество, пристрастие към спиртни напитки и вродена порочност няма как да накарат шестгодишно дете да работи всяка нощ по дванайсет часа във фабрика за хартия в Южните щати, моите събеседнички се нахвърляха да критикуват личния ми живот и ме наричаха "агитатор"- ясно считайки, че на такъв довод не може да се възрази по никакъв начин. 

    Не по-добре се чувствах и в кръга на богатите им съпрузи. Аз очаквах да срещна нравствено чисти хора, благородни и жизнеспособни, с чисти, утвърждаващи живота идеали. Аз се движех сред хора, които занимават високо положение - проповедници, политически активисти, бизнесмени, учени и журналисти. Аз ядях с тях, пиех с тях, возих се заедно с тях и ги изучавах. Наистина, срещнах и благородни и нравствено чисти хора, но, със съвсем малки изключения, те не се занимаваха с нищо. Такива можех да изброя на пръсти. Ако във някой се чувстваше някакъв живот, то това беше живот на гниенето. Ако в живота на богаташа имаше някакви дейности, то те бяха гнусни дейности. Останалите бяха просто непогребани мъртъвци - без петънце и величави, като добре съхранени мумии. Това особено се отнасяше до професорите, с които се бях запознал, а и всички които поддържаха порочния академичен принцип: "Бъди безстрастен в търсенето на безстрастно знание". Аз познавах хора, които на слова бяха за мира, а на дело раздаваха на копоите оръжие, за да убиват стачкуващи работници; познавах хора, които с пяна на уста викаха за варварството на бокса, а самите те бяха виновни във фалшификация на продукти, от които децата ежегодно умират повече, отколкото има на съвестта у кървавия цар Ирод. Аз беседвах с промишлени магнати в хотели, клубове и имения, в купета на спални вагони и каюти на параходи и всеки път ме поразяваше бедността на тяхното мирозрение. В същото време видях, колко уродливо се развива техният ум, погълнат от интересите на бизнеса. Аз разбрах също така, че за всичко, което засягаше техният бизнес те не проявяваха никаква нравственост. Погледнете на изтънчения джентълмен с аристократическо лице, той е директор на фирма - но всъщност е кукла на конци, послушно оръдие на фирма за ограбване на вдовици и сираци. Вижте виден покровител на изкуството, колекционер на редки книги, издаващ списание, което върти звероподобен шантажист и всъщност преставлява шеф на машина за манипулации. А ето редактор, публикуващ рекламни обяви за патентовани лекарства и който не се осмелява да каже истината за тях в своя вестник, защото се страхува, че ще загуби поръчката за реклама. И който ме нарича подъл демагог, когато заявих, че неговите познания в областта на политическата икономика са устарели, а в областта на биологията - съвременници на Плиний. 

    Порадвайте се на сенатор - сляпо оръдие и роб, малка марионетка на груб и необразован бос. Такова е и положението на ей този губернатор или член на върховния съд, и тримата се ползват от безплатни пътувания в железницата. (* Джек набляга на привилегиите, коит те получават като народни избранници). Ето и комерсант, благочестиво разсъждаващ за липсата на алчност и всеблагото провидение, който току-що е измамил безсъвестно своите съдружници. Ето и виден благодетел, щедро поддържащ мисионери - той принуждава своите работнички да се трудят по десет часа на ден, плаща им грошове и по този начин ги тика към проституция. Представям ви филантроп, на чиито дарения се основават катедри в университета, той лъжесвидетелства в съда, за да спечели долари или дори центове. До него седи железопътен собственик, който нарушава словото на джентълмен и християнин, като тайно обещава да направи намаление на един от двама промишлени магнати, кото се борят в смъртоносна схватка. Навсякъде грабеж и измама. Хора жизнени, но мръсни и подли или обратното - чисти и благородни, но мъртви сред живите. Аз почувствах отвращение от живота на горните етажи,където са парадните зали. Моят ум скучаеше, а сърцето агонизираше.

Аз си спомних за моите приятели - интелигенти, мечтатели, лишените от сан свещеници, изхвърлените на улицата професори, честните и съзнателни работници. Аз си спомних дните и нощите, под пронизителното сияние на слънцето и звездите, когато живота ми се струваше възвишено чудо на душата, духовен рай изпълнен с героизъм и романтика.

    И аз се върнах при пролетариите, в средата на които се бях родил и към които принадлежах.Аз не искам да се качвам повече на върха, пищните дворци над моята глава не ме съблазнават повече. Фундаментът на общественото здание - това е което ме привлича. Тук искам да работя, да натискам лоста рамо до рамо с интелигентите, мечтателите и съзнателните работници. Зорко ще се взирам към това, което се твори на върха и ще разклащам това възвисяващо се над мен здание. Ще дойде ден, когато у нас ще бъдат достатъчно ръце и лостове и ние ще свалим тази сграда, заедно със цялата нейна гнилост, непогребани мъртъвци, чудовищен егоизъм и мръсно търгашество. А след това ще почистим фундамента и ще изградим ново жилище за човечеството, в което няма да има дворец за избрани, където всички стаи ще бъдат просторни и светли, и където може да се диша чист и ободряващ въздух. Такова виждам аз бъдещето. Аз гледам напред и вярвам - ще дойде време, когато нещо по-достойно и възвишено, отколкото мисълта за стомаха, ще направлява развитието на човека. Ще има по-висок стимул, отколкото да се натъпче корема, който да подтиква човека към действие. Аз ще пазя вярата в благородството и величието на човека. Те ще бъдат победителите над днешната всепоглъщаща алчност. 

Дж. Лондон

P.S. И накрая аз вярвам в работническия клас. Както казал един французин: "Стълбата на времето постоянно трепери от дървените налъми, които се изкачват нагоре, и лъснатите ботуши, които се спускат надолу".