“- Ръцете горе, рабски син!”
“- Челата горе!”
Преди много, много векове човекът живял в общество на справедливостта – в своя собствен род, където храната се разпределяла според нуждите, а се добивала според способностите. Големият и силен ловец използвал своите сили и знания за да добие храна за своите по-слаби събратя по род. Храната се давала за нищо, защото сме си “свои хора”, обединени от кръвно-полови връзки. Човекът съществувал така хилядолетия, много повече отколкото в набедените за “цивилизация” по-късни начини на обществено устройство. В рода действията се решават общо от хората, които ще ги извършат. Например какво ще ловим и къде се решава от ловците, които ще отидат да ловят, къде ще бъде издигната колиба се решава от жените, които ще събират клони и треви за да я издигнат. Липсват управлявани и управляващи, човек следвал своята собствена воля съобразена с тази на най-близките му. Най-заплетените въпроси пък се решавали от най-възрастните – така наречените старейшини, естествено уважавани от всички, защото са живели много и са видели много. Всеки получавал своето място според възрастта и пола. Нямало нужда от апарат за налагане на волята на определени хора, нямало полиция, закони и затвори.
Всички оръдия на труда, чрез които човек си доставял необходимата храна били в негова власт – копието, лъкът и т.н. са първите средства за производство и докато ги владеел човек не бил роб на никого.
Тази идилия се нарушава преди около 7-8 хиляди години поради една причина – човекът се научил да опитомява и отглежда животни вместо да ги ловува. Опасният, несигурен и в повечето случаи безуспешен лов се заменява от многократно по-сигурния начин за добиване на месо от стада, което единствено трябвало да се пасе и наглежда – много по-лесна работа в сравнение с лова. Хората почнало да се умножават, стадата им да растат. Хората започнали да се обединяват в племена от няколко рода не според кръвно-половите връзки, а според ползването на общо пасище за стадата, тоест по териториален принцип. Обединениято било по-лесно и безопасно от война за пасищата. Племето представлявало обединение от няколко независими рода, които обитавали дадена територия. Хората продължили да умножават стадата и вече трупали повече отколкото изяждали. Един прекрасен ден в едно от племената се случила болест по добитъка и повечето животни измрели. Племето нямало как да се изхрани, освен да си направят оръжия и да отидат да завладеят животните на съседното племе. Така се родила войната – забележете, тя не е “всевечна”, както пропагандират в днешно време, а възниква пряко от способността да човека да натрупва богаство (средства за съществуване). Нападнатото племе се защитило успешно и унищожило нападателите, техните пасища се прибавили към собствените му, позволявайки да размножи своите животни многократно повече отколкото трябвали за съществуването му. Племето започнало да разменя животни за различни неща, понякога напълно излишни с племена, които напротив – имали малко животни или малки пасища. Така се родила търговията. Но да погледнем вътре в самото племе – както казахме родовете вече не били обединени по кръвно родство – всеки род си имал свои животни и живеел според броя им. Животните на някои от родовете се увеличавали повече от тези на други, въпреки, че ползвали общи пасища. И така родовете станали различни според броя животни, родовете с много животни се смятали за силни, а тази с малко – слаби. Така се родили богатството и бедността. Успоредно развиващото се религиозно съзнание веднага объркало причините за това неравенство и вместо да го превъзмогне чрез преразпределение, то абсолютизирало положението и обявило родовете с много животни за благословени и правилни, а родовете с малко животни за проклети и неправилни. Родили са класите в обществото – класата на бедните, които не притежавали средствата за производство (в случая много животни) и класата на богатите, които пък имали повечето животни. Забележете двете класи са абсолютно антагонистични, с противоположни интереси, колкото повече притежават богатите, толкова по-малко имат бедните и обратно. Средствата за производство пък са различни в зависимост от региона или политическия период – животни, земя, инструменти, машини и т.н.
Постепенно най-богатите родове започнали да налагат властта си над бедните родове – въпреки, че хората пак се събирали на общи събрания, там се слушала волята на мъжете от богатите родове, защото хората смятали, че с тях били боговете. Мъжете от богатите родове за пръв път опитали от вкуса на властта и започнали да мислят как я запазят. За да се запази властта, трябва да се запази броя животни в рода. И решение се намерило – трябвало да се премине от род към семейство – тоест от общо ползване към частно ползване, а всички неща да се наследяват по мъжка линия. Преди това родовете се определяли по женска линия, защото могло да се определи единствено майката, но не и бащата на родените деца. Тоест за бащите децата били общи и те се грижели еднакво за всички. Но с възникване на семейството всеки баща придобил “собствена” жена и родени от нея “свои” деца. Именно за да се избегне разделянето на богатството се създало семейството, а не от ревнивостта на мъжете, тя е по-скоро начин да се гарантира, че жената ще ражда деца само от един мъж и така трупаното от него богатство няма да се раздели.
И така богатите семейства станали племенна аристокрация и били способни да трупат и концентрират богатства от поколение в поколение. Богатите се женели за богати и обединявали богатството си, а бедните просто се женели и се размножавали. Богатите ставали все по-малко, а бедните все повече. Стигнало се до опасния момент, когато бедните семейства лесно можели да вземат цялото богатство от богатите, защото просто били повече. За да се предпазят богатите семейства седнали и измислили ... държавата.
Държавата не е дадена от боговете “свише” институция, която да наложи “справедливи” закони, а пряко създадена от материалния интерес на класата на богатите институция, която да наложи волята на богатите над тази на бедните чрез сила. Нека сега опиша няколко универсални, важни за всички държави от всички епохи черти. Първото нещо, което държавата прави е да монополизира насилието, тоест само и единствено държавата може да прилага насилие, за всички други то е забранено. Тоест класата на богатите има монопол над насилието, само тя може да има платени въоръжени стражи (охранители), които следят волята на господващата класа изразена чрез законите да бъде изпълнявана. Второ в държавата само богатите семейства могат да управляват, независимо под каква демагогия е прикрито – аристократичен произход, имуществен ценз, добро платено образование и т.н. Поставеният начело монарх, диктатор, президент и т.н. е просто изразител на класата на богатите, нищо повече, без тяхната подкрепа, той и ден няма да може да управлява. Третата черта на държавата е нейната сакрализация, тя се смята за свещена. Затова обикновено се използва религията, тоест държавата е устройството създадено от боговете за хората, както “Бог иска” (Deus Vult хе-хе) или понеже нашите “велики предци” (култ към предците) така са направили, а те знаят повече. Често съществуването на държавата се рационализира – държавата налага “разумни” закони, които ще доведат до “всеобщо процъфтяване и мир” и прочие демагогии. Използва се и елементарен страх – подкрепете “нашата” държава, защото иначе ще дойде “чуждата”, и тогава ще видите.
И така стигнахме до границата между варварството и цивилизацията, а именно обособяването на класите на бедните (бъдещите пролетарии) и на богатите (бъдещата буржоазия) и създаването на дъжавата. Именно в този период (4000 години пр.н.е.) човекът започва да използва земята като средство за производство, тоест започва да сади зърнени култури и да се изхранва от тях, а да не ползва просто диви степи за паша. Докато преди началото на този период държавата не е била задължителна за човешкото оцеляване (отделни родове могат да отглеждат животни независимо от голямото племе с вожда), то сложната напоителна система, която прави земята плодородна, не може да бъде поддържана от отделен род, за нейното изграждане и поддръжка са нужни концентрацията на всички членове на обществото. Всички без фараона, аристократите и свещениците обаче! Вождът със многобройното стадо животни бързо става фараон, който притежава цялата земя – основното средство за поизводство на храна, а чрез това и притежава абсолютната власт над живота и смъртта в своето царство.
Тук стигаме до необходимостта да обясним какво точно представлява капитала. Ние дадохме пример за първия капитал – броят крави или други животни. Но многото крави могат да бъдат разменени за злато. Със златото да бъде наета армия и завладян град и след това наложени данъци, от които да бъде купено ново, по-голямо стадо. Ето, че открихме две от основните качества на капитала – той може да променя материалната си форма и също така може да нараства. Съвсем излишно ще бъде да спорим кое точно е капитала – кравите, златото или голямата армия. Капиталът представлява такава концентрация на средствата за производство, която позволява неговото безкрайно нарастване. Например притежателят на една крава няма капитал, защото едва-едва създадените от нея блага ще стигат за него самия, а и тя няма как да се самовъзпроизведе, докато вожда на племето, който има хиляди крави, с тях той може да даде подаръци на най-силните воини и да води заедно с тях война, която да му осигури още повече крави. Тоест кравите стават капитал, когато са толкова много, че броят им да нараства постоянно. По начина на нарастване се отделят няколко типа капитал – търговски, лихварски и промишлен.
Първият вид капитал е и най-древен. Той възниква, когато се натрупва достатъчно количество от стоки, които могат да се продадат с печалба – тоест за повече отколкото струват те самите. Това могат да бъдат крави (най-древния търговски капитал), но може да бъде злато, украшения, коприна, слонова кост, нефт, уран, стомана и т.н. По същество търговията е винаги измама – разменят се някакви стоки за повече отколкото струва за да се произведат (себестойност), дали защото търговецът лъжливо ги хвали или защото са много нужни в точно определен момент и т.н. Разликата в цената е именно това, което трупа търговският капитал. Затова първите търговци трябвало да пътуват от страната, където една стока е евтина до страната, където същата стока е скъпа. Ако дадена стока, не се произвежда в дадена страна, но е нужна, тогава търговците започват да търгуват с огромна печалба. Оттук излиза, че търговския капитал има за интерес да създаде дефицит (липса) на стоки, за да може да продава на огромна цена заради същият този дефицит. Най-лесният начин да се предизвика дефицит е когато всички търговци на определена стока се обединят и образуват картел – споразумение, че няма да продават тази стока за определен период или че ще продават точно определени количества, така че цената й да е възможно най-скъпа. Друг начин е чрез държавата – само един търговец получава разрешение да продава точно определена стока, защото платил непосилна за други търговци такса, тоест получил е лиценз.
Така се получава, че през колкото повече търгаши дадена стока преминава, толква по-скъпа става тя и толкова повече се измъква от клиентите, срещу въздух под налягане. Всъщност всички типове капитал се трупат чрез измама, така че нека наричаме капиталистите с истинското им име – търгаши.
Вторият тип капитал е лихварският. Той възниква, когато търговският капитал толкова набрал сили, че се измислил (псевдо) “еквивалент” на разнасяните насам, натам стоки – парите. На търгашите им потрябвало нещо, което не изисква разноски по пътя, но което да показва, мери като с кантар цената на разменяната стока. Нека тук подчертаем – парите (златни,медни, хартиени) не представляват никакъв “еквивалент”, а са просто измервателен уред, както грамовете в кантара, изкуствено създаден по конвенция (чрез взаимно приемане) между търгашите. Лихварският капитал се трупва, чрез даване на пари в дълг, тоест вземи днес пет пари, донеси утре десет. В миналото лихварският капитал се е ограничавал поради това, че парите са имали златен "еквивалент" и поради това, че владетелите са виждали заплаха именно от лихварския капитал, който постепенно взима всички средства за производство в дадена държава.
Третият тип капитал е промишленият и е свързан от прякото експлоатиране на човешкия/животинския труд и биология . Промишленият капиталист е вид търгаш, който е купил средства за производство (машини), отдава ги под наем на работници, а след това се разпорежда с произведеният продукт. Откъде идва печалбата на промишления капиталист? От разликата между цената на машините, суровините, труда на хората и цената на крайния продукт. Нека да кажем за разликата между цена и себестойност. Себестойност представлява вложените труд и материали в даден продукт, докато цена е идеалистическа стойност създадена от желанието на този, който я продава. Например в цената на стоката на промишления капиталист влиза и неговите мечти за разширяване на производството. Цената съществува само в човешката глава (или в много глави при сеанси на черна магия, тоест реклама), но купувачите са принудени да се съобразяват с тази фантазия, все едно е нещо материално в нашия свят. Голямата печалба на промишления търгаш идва от това, че той отдава средствата за производство на работниците (пролетариите) като им плаща труда по себестойност, а готовите стоки ги продава пак на същите пролетарии за (субективна) цена, която е многократно по-висока, отколкото вложения труд и материали. Иначе казано пролетарият получава заплата за труда си като част от цената на готовия продукт. А какво означава това? Че независмо колко се натрупва капитала, пролетарият никога няма да може да закупи произвежданите от него стоки. Затова потреблението се съкращава колкото повече нараства капитала вложен в производството. Единствените потребители остават малобройната класа на самите капиталисти и техните слуги като охранителите например. Колкото и да се правят, че не виждат хората осъзнават, че много малка част от стоките в магазина се оказват в кошницата на купувачите.
Но от тези разсъждение се оказва, че още от началото на цивилизацията всички страни са капиталистически? Съвсем не!
В Античността основната машина за производство е бил човека, а промишлените капиталисти са добре познатите ни робовладелци. И трите вида капитал винаги са съпровождали човешката цивилизация, но не са управлявали пряко, защото на първо място била силата, а не капитала. Тоест все още личния пример, смелостта, роднинските връзки и много некапиталистически елементи са били по-важни от това колко злато си имал в ковчежето. В Рим важно е било колко легиона управляваш, колко военачалници те приемат за техен вожд, дали си от най-благородните кварити, готови ли са войницте да те последват, отколкото колко лихвари са готови да ти дадат пари. И това се дължало на факта, че повечето хора за да се изхранят са използвали собствена земя и не встъпвали в капиталистически отношения, покварата на Римския форум била далече от тях. Тоест за съществуването си човека е гледал към небето (да даде дъжд), понякога към цезаря, а не толкова към цените на търгаша. Но броят на хората нараствал, а земята си оставала същата и се деляла на все повече хора, до момента, в който не била в състояние да изхранва хората при стария начин на обработване. Това отбелязало края на Средновековието и идването на Новото време (евфимизъм използван от буржуазните историци за Капитализма). Все повече хора бягали от земята и отивали в града, където ставали работници, които се изхранват от дадената заплата. Именно това направило търгашите по-могъщи от царете. Царят дава земя, която може да изхрани малко на брой рицари, докато търгашите в града могат да “мобилизират” срещу пари цели армии. Огнестрелните оръжия отнели и последното преимущество на феодалните рицари – техните воински умения. Войници можели да стават обикновени хора, след кратка строева подготовка и след елементарен курс за стрелба. Започнало да се разчита на брой и огнева мощ, а не толкова на специални умения. Именно благодарение на наемниците търгашите стават новите световни властелини и настъпва епохата на капитализма, която се разделя на четири етапа – “либерален” капитализъм, национализъм, империализъм и фашизъм.
Вековете между края на Средновековието и 19. век може грубо да назовем период на първоначално натруване на капитали и налагане на капитализма като единствен обществен строй. Как става това? Чрез заграбване на земята на свободните селяни. Търгашите си купуват свободи и привилегии от голия и бос цар, имат наемни армии, които да потушат бунтовете и вместо да чакат селяните да си купят нещо от пазара, те просто съвестват Негово височество вдигне данъците на притежаваната земя и така принуждават свободните селяни да продават своята продукция на пазара, където ги чака шокът от ниските изкупни цени. За да оцелеят селяните почват да продават земя, а капиталистите я купуват (в Англия пък направо я заграбват) и след това да я отдават на същите селяни под аренда. Само че цената на арендата е била такава, че повечето от селяните плюят и се отправят в града, в ролята на пролетарии без пукнат петак в джоба. Там грубо ги посрещал промишления търгаш и започвал един кратък живот с труд от тъмно до тъмно (12-15ч) за парчето хляб, в невентилирани, напомнящи подземие помещения, с малка почивка от 30 мин на обяд. Повечето пролетарии започвали да работят още като малки деца (5-6 годишни) и с мъка доживявали до 30-35г възраст. Хора безпросветни, страдащи от куп болести поради лошата среда и невиждали лекар, обикновено набързо се заравяли в гробището за бедни, на общински разноски. Християни сме все пак. Имало и друг път естествено – да станеш войник в колониите и да бъдеш надзирател на също такива пролетарии. Именно това представлява романтичния период на натрупване на капитали, през който прадядовците на днешните търгаши са натрупали капитал. Не е имало никакви закони защитаващи работниците, а всеки търгаш е имал собствена частна армия. При плантациите в колонииите пък са летели глави, режели са се пръсти, крака и ръце и така нататък при най малкото нарушение, а понякога и просто така “да си знаят”. Търгашите измислят работата на парче, при която може да работиш по цял ден и пак да не събереш пари за храна. Вилнели са тиф, туберкулоза и битов сифилис, поради липсата на водопровод и постоянната мръсотия на дървените бараки, където са спали работниците. Условията са били такива, че Бухенвалд изглежда като първокласен санаториум . Дори всички работници да измрат търгаша лесно си набирал нови от постоянния поток от разорени селяни, който заливал градовете.
Хората се променили и психологически – от самостоятелни стопани, които извършвали сравнително сложни работи на село, планирали своята работа и се радвали на плодовете на своя труд (поне на частта, която не давали на феодала), те станали като бездушни кукли, които извършват несложни механически движения на поточната линия, без какъвто и да е свързан смисъл . Без почивка и разсейване, пролетарият извършвал едни и същи механически движения. Което изключвало всякакво творчество и начин за изразяване на себе си. Скоро угасвало всяко желание за живот и настъпвала пълна апатия към всичко. Някои смятат, че нацистите измислят лагерите за унищожение … нищо подобно! Това, което ужасява толкова много света през 20 в. е било напълно “в реда на нещата” във вековете на първоначално натрупване на капитали. Капиталиста няма сметка от сложни манипулации, за които трябва да се обучават работници, защото след това на същите тези обучени работници ще трябва да се плаща повече, отколкото ако раздели сложната манипулация на няколко прости, при които не се налага допълнително обучение.
Това “Ново време”, този кървав карнавал с ландскнехти, потънали в дългове царе, бесилки на входа на всеки град, на които се полюшвали просяци, това пълно безправие и безумие се характеризира с анархия на производството и истинска конкуренция (война) между капиталистите. От този период ще бъде съдаден мита за “постоянната конкуренция”, която води до повишаване на качеството и намаляване на цената, както и подбряването на положението на работниците.
В началото на 19. век повял нов вятър. Търгашите поискали напълно да унищожат остатъците от феодализма, но не искали те самите да се изтъпанят на първия ред и да управляват пряко и публично. Търгашите са си страхливи, те искат да има бушон, който ако стане нещо да гръмне вместо тях. И измислили този бушон – националната държава и парламентарната република. Защо им е на търгашите нация? За да призовават всички “от името на нацията”, да управляват “за благото на нацията”, да прехвърлят своите загуби на нацията (печалбите са си лични), да обявяват своите врагове за “предатели на нацията”, да оправдават грабителските войни с “интересите на нацията” и най-вече за да има някаква идеалистическа (измислена) митология, която да подтиква лапнишараните на бойното поле. Биеш се не за да се увеличат парите на тоя чичко, а за да бъде велика Франция, умираш не за да може да лапа скъпи ястия оня неприятен тип, а за да бъде велика Германия. Не си някакъв гладен инвалид, който хората прекрачват на улицата, а герой с железен кръст, пурпурно сърце и така нататък. Търгашите разбират, че зад току-що начертаните от самите тях национални граници ги чакат същите като тях търгаши и тук с протекционизъм (въвеждане на мита за да се оскъпи чуждата продукция) няма да стане, трябва военно да ги разгромят за да ползват техните пазари, находища на суровини и население.
Търгашите сковават подиума на парламентаризма, този куклен театър, където ще наемат евтини и скъпи актриси – водачи на партии и ще им указват какво да говорят, за какво да гласуват и кога да подават оставка. Целта е да се създаде лъжлива видимост за “народно единство” и справедливост, за това, че всеки може да гласува и да бъде избиран, че каквато и политическа идея се роди в народа, ако тя има достатъчно симпатизанти ще може да стане част от политиката на държавата. Нещо сте се объркали, наивни “съотечественици”! В обществения строй, където всичко е пазар и всичко се купува, съответно всеки се продава. Без сериозни средства, а сериозните средства са в националната буржуазия (търгашите), човек няма никаква работа освен в ролята на излъган овен в деня на изборите. На буржуазията им трябва правителство, което после да обвинят за всички негативи, които са резултат от действието на капитализма, тоест на собствената им търгашеска дейност. За да симулират политическа дейност едни артисти си избират да са либерали (уж за свобода на личността, пък се оказва за пълна свобода на “икономическата дейност”), други “лейбъристи” (уж за работниците, а всъщност да ограничат екплоатацията за по-закъснелите капиталисти), трети пък са консерватори (за старото демек, пък искат да наложат един “фюрер” вместо цял парламент, че е по- евтино за капитала), още някакви “леви” палячовци (които са там само за да опръскат с кал идеите на комунизма) или десни фанатици. Всеки от тях е финансиран и зависим от определен търгаш (или картел, бранш от търгаши) и който, прокарва неговите интереси покрай шумните брътвежи от общ тип. Буржуазните парламентаристи не носят никаква отговорност – нито за това какви закони “измислят”, нито могат да бъдат отзовавани от своите избиратели.
Но повечето хора са излъгани не от политическото шоу, а от самозаблуждението, че те самите са на крачка от превръщането си в милиардери и с “упорит труд” ще се замогнат и ще станат “средна класа” (няма такава класа).
С установяване на националната държава, първоначалното натрупване на капитали и пряката война между капиталистите завършва – от хилядите остават десетки – победителите във всеки бранш и сфера на икономиката. Капиталистите осъзнават, че настава време да прекратят острата форма на конкуренция, да се обединят за да налагат своя интерес в определен бранш и така да постигнат монополни цени, които да им дадат огромни печалби. И на първо място трябва да отрежат възможността на младите търгаши да стигнат до тяхното положение. Започва се фазата на държавното регулиране, налагане на необходимостта да се купи “лиценз” за тази или онази дейност. Или например да се купуват “квоти за вредни емисии” и всякакви подобни. Издават се закони ограничаващи работното време, защото едрият промишлен капиталист може да си го позволи – той има по-модерни машини и по-добре оптимизирано производство, докато по-бедния промишлен капиталист намаляването на времето за експолатация на работниците ще го доведе до фалит или поне ще го забави значително в натрупването на капитал.
Описания строй представлява “класическия” или “национален” капитализъм, който бива тикан за пример пред объркания проглед на пролетариите като върха на човешката цивилизация . Но историята и техническия прогрес никога не стоят на място. Настава времето, когато трите типа капитал (търговски, лихварски и промишлен) започват да се обединяват в големи занимаващи се със всичко финансови групи (корпорации, зайбацу). Защо? Ще попитате. Ами така им е по-изгодно. Например ако Крупп иска кредит за да модернизира някакво производство иска кредит, къде ще получи по-добри условия – в независма банка ,която иска да смуче проценти или във собствена банка? Затова Круп или прави собствена банка или се обединява във финансова група с да кажем Дойче Банк. Докато капиталът държи работниците пролетарии във постоянна дива конкуренция (борба) за работното място, самият капитал тихо и мирно се обединява и постепенно настъпва време на планирано производство, между участниците в корпорацията или картела и дори на национално ниво, между които няма никаква конкуренция. Търгашите се събират и най-спокойно решават колко ще произведат, на каква цена ще се продава, къде ще се продава и така нататък. След пълното им обединение в рамките на националната държава се започва доста тежък период за пролетариите – в който и магазина да отидеш те чакат все същите високи цени, безработицата достига максималните си равнища, защото навсякъде са “оптимизирали” до дупка призводството. Поздравления, живеете в нова епоха – на развития империализъм и ви предстои да загинете в Първата световна война.
Тази система обаче е много далече от равновесие – безработните са гладни и не могат да се нахранят със сладки приказки. Всъщност човек вярва на розовите приказки докато хладилникът му е пълен. След това грабва тоягата и излиза на улицата. Търгашите обаче веднага вадят ново решение от ръкава с фокуси – война. “Война до победен край! Тотална война за нашето велико Отечество! За нашия прекрасен език, за морето, за птичките, за зелената тревица! Вижте другите какви са варвари, управляват ги някакви алчни и безчовечни търгаши! Трябва ги направим на кайма и да наложим нашата уникална цивилизация! Ние сме хиперборейци, титани, те са цигани и евреи! Ние съществуваме от времето на динозаврите! Ние пък сме петия Рим! Тука в 10. век била нашата империя ! Да ама в 6. век пък е била нашата!”
Империалистическата война е резултат от вътрешни проблеми на капиталистическото общество, но тя не може да ги реши, а напротив още повече засилва противоречията, защото между частният капитал и обществено полагания труд не може да има нито мир, нито равновесие. Това, което е изгодно на търгаша (по-високата цена), не е изгодно за всички други.
Търгашите не могат да поддържат “американската мечта” , нито парламентарната демокрация, гладните стават все повече, дори и тези, които имат работа виждат от А до Я своят тъжен, самотен, нещастен, несправедливо ограбен живот чак до безсмисления труп в окопа или до кофата за боклук или евтината болница, в която лекарите просто се прозяват докато мине смяната. Пред очите им някакви малоумници и морални дегенерати буквално прахосват пари, които могат да помогнат за лекуването на хиляди деца, за нормалното хранене за милиони, за печатене на научни книги в милионни тиражи. От творец на природата човек става слуга на някаква маймуна с три инстинкта и половина в кратуната. “Животът нямаше да е толкова лош ако го нямаше Нерон” си мисли изтънчения Петроний, но Нерон го има и класата на нероновците я има и те управляват всичко в обществения, а оттам и в личния ви живот. И задължително Нерон ще прати центурион на Петроний със смъртна присъда за да му заграби богатството. И задължително Нерон ще бъде самовлюбена маймуна , която приема безсмислени похвали на конкуриращи се блюдолизци за това каква велика личност представлява.
Настава времето, когато на търгашите им става ясно, че не могат да заблудят никого и те се връщат до методите от ранно капиталистическите времена – нож да удари в кокала, Смъртта язди във Фландрия хей-хо! Настава времето на фашизма! Не им трябва вече парламент – волята на обединената буржуазия се изразява чрез крясъците на фюрера или мазното бръщолевене на Вечния президент. Всички неудобни се обявяват за “излишни/предатели” (зачеркнете излишното) и изчезват нанякъде, остават “правилните”, които ще грабят и убиват и сами ще умрат проклети от всички. Фашизма представлява открит терор на буржуазията (едрия капитал) над населението – чрез бандити, които не питат нищо, просто идват и те убиват. Наречете ги “черноризци”, наречете ги “щурмоваци” (наречете ги “Вагнер”, наречете ги “Азов”, наречете ги “Кракен”, наречете ги “Росич”), това е най-дивата, необразована част от населението, доведена до напълно животински инстинкти, която действа на принципа “ти днес ще пукнеш, аз утре”. Не се заблуждавайте, не управлява Фюрера, управляват собствениците на средствата на производство – тези, които произвеждат храна, подслон, оръжие. Фюрера е евтина актриса, на която е платено да изиграе еднократна роля и след това да изгърми като бушон, прикривайки истинските управляващи – класата на капиталистите. Фигурата на вожда съществува за да може да се активизират животинските инстинкти на най-необразованите личности – ето всичко е като във вълча глутница, ей го най-силния вълчак, а вие му се подчинявайте. Драги фашисти, вие не сте вълци, а хора, които вместо мисли имат глупави фантазии в главата – прочете някоя добра книжка и помислете с главата си (безнадежден апел). Второ, при истинските вълци водачът на глутницата води всички, защото е най-силен, а не защото получава месото, с което да храни глутницата, както фюрера получава пари, с които ви купува всичко необходимо. Цар е капитала, дори при фашизма, не се заблуждавайте.
Фашизмът настъпва, когато цялата страна започва да се управлява като частна фирма. В “всеобщата корпорация” уволнението значи смърт, а хора се уволняват постоянно само защото не “работят достатъчно” (тоест не донасят мечтания процент печалба на собственика) . Постепенно се въвеждат познати методи от ранния капитализъм – денонощна работа, мизерни бараки, безкрайни мъчения и край във вид на утилизация, все едно жертвата не представлява човек, а гнил зеленчук. Всичко това се прикрива от демагогии, че всички сме едно племе, едва ли не един род и всички теглим заедно. Лъжа – в рода храната се разпределя според нуждите, а не според това кой колко е велик и “гениален”. За средните буржоа се въвежда задължителна картелизация и отделянето им от управлението на собствените им компании, а фирмите с малък оборот въобще се закриват, техните собсвеници са свободни да работят като пролетарии в заводите на едрия капитал.
Както либералния капитализъм неизбежно идва на мястото на феодализма, както империализма заменя “класическия” капитализъм, така и фашизмът неизбежно заменя империализма. Установяването на фашизъм е неизбежно във всяка капиталистическа страна – дали поради собственото й капиталистическо развитие или след като друга по-силна я завладее, няма значение. Но как, има ли начин да предотвратим идването на фашизма?
Има, разбира се, съществува обществено устройство обратно на капитализма – наречено комунизъм. Всички описани досега обществени системи (без рода, рода съществува буквално чрез плътта на жената) се базират на идеалистическото човешко мислене. Идеалистическо означава това, което го има само в съзнанието на човека, грубо казано това са човешките фантазии. В племето боговете избират вожда, а божата воля излиза от устата на жреца. През Античността Кадъм буквално засажда град Тива от драконови зъби, двамата братя Ромул и Рем сучат от вълчица и вълчото мляко прави племето на римляните най-силното – митовете са безкрайно много, но винаги монархът управлява от името на боговете (те му помагат) или сам е от божествен произход (Египет,Япония,Месопотамия). Хората се подчиняват, защото вярват, че така изпълняват волята на боговете, а и защото смятат, че това, което ги заобикаля е възможно най-доброто, което въобще може да съществува (позитивизъм). При капитализма, религията също се използва, но действат и много “по-съвременни” митове. Такъв мит е например мита за геналността на водача. Нека си припомним “Моята броба” на г-н А. Хитлер. Там той директно пише, че притежава правото да управлява и да налага своята воля над всички, защото се явява гений. При това не обяснява, не дава дефиниция какво означава гений. Митът за гения е разпространен навсякъде в капиталистическото общество. Дадена схема (за ограбване) е гениална, този или онзи нагъл капиталист имал “гениални идеи”. Всъщност може много лесно да заместим думата “гениален” с “богопомазан” без да се загуби нищо.
Друга измишльотина на идеалистическото мислене е биологическия детерминизъм. Вярата, че човека е животно, което не се развива, а се ражда с точно определени способности, които не се променят през целия живот. А и тези способности се дължат на “гените за успешност” на родителите. Тоест факта, че роденото в богато семейство дете има много повече възможности да се учи и да общува с други деца, дори да се храни по-пълноценно се приписва на биологията на човека, “то такова се е родило”. И обратно - на биологията се приписват фактите, че детето родено в бедно семейство няма възможност да се учи добре, остава “неудачник” работещ на смени по 12ч., който видите ли пие, пуши и вместо да съчинява рапсодии псува с дванайсет етажни псувни. Тоест всички социални обстоятелства се абсолютизират и се приписват на биологията на конкретния човек, все едно, че хората имат напълно различно функциониращи тела. За всички беди се обвинява самия пострадал.
Трета измишльотина са “националните особености”. Нацията е изкуствено въведена от буржуазията категория, но тя се използва за да се вменят определени негативни или позитивни качества – немците са точни, циганите са крадливи, евреите са алчни, докато виж българите са храбри. Ироничното е, че старата разделяща хората черта – религията е поне базирана на това какво човек вярва или поне какъв морaлен кодекс следва, докато категорията националност се явява въздух под налягане и не означава абсолютно … нищо. Мъ как?! Ти знаеш ли на Дойран как ги размазахме тия британци! Е как ние сме ги размазали, като нито ти, нито аз сме били в битката за Дойран? Цялата национална култура е изкуствено поддържана от буржуазията, с цел да запази властта на самата буржуазия. Затова книжарниците в България, в Русия, в Франция и навсякъде вместо с полезни книжки за деца са пълни с някакви полукомикси възпяващи “нашите” военни победи и представящи само военни герои. Търгашите си правят сметката, че децата отраснали с такива книжки, без въпроси ще се втурнат на бойното поле, за да бъдат като своите герои. Насажда се милитаризъм и национален шовинизъм, защото пари да се издадат книжки или да се снимат филми имат точно тези, за които милитаризма и националния шовинизъм са много изгодни. Национализмът също така става приятен за недоразвити личности, които могат да си припишат способности и заслуги чрез принадлежността към една националност. Левски е бил герой, значи и аз съм малко герой, защото и двамата сме българи, така че мога да си седя на дивана и да не върша нищо героично. Особен връх на националното митотворчество са “националните гени”, дивакът-националист вместо със щанген-циркул си мери тиквата в някакви псевдо научни сайтове колко процент бил българин. Евгениката продължава да живее.
Четвърти продукт на идеалистическото мислене е стоковия фетишизъм – за него отделно прочетете тук.
Могат да се посочат още много примери за идеалистическо мислене, но нека започнем да обясняваме материалистичното. И така материалистичния светоглед се базира на научно подтвърдените факти и явления. За него нещо съществува ако го има във физическото пространство. Всичко, което ни заобикаля предствлява материя подредена по определенен начин – от слънцето до съседа Пешо. Над материята действат точно определени физически закони, които не зависят от волята на човека или от неговата фантазия, човек открива и обяснява тези закони, като опознава вселената около него. Материята не се губи, нито се появява от нищото, а просто променя формата, химическия си състав и отново влиза в кръговрата на веществата. Няма такова нещо като дух, има човешко мислене, за което е нужен жив човек (с работещ мозък естествено). Материята е първична, а духът вторичен и не може да съществува без нея.
Комунизмът е обществен строй, при който частната собственост над средставата за производство (фабрики, мини, земя) ще бъде отменена и те ще бъдат използвани в полза на цялото общество, на всички хора. Държавата, този апарат за насилие на господстващата класа, постепенно ще отмре, защото двете антигонистични (противопоставящи се) класи – на капиталистите и пролетариите ще изчезнат. Представете си, че комунистическата страна е племе, чиито животни са общи и всички се грижат за тях, а млякото и месото, които дават се поделят според това кой колко дни ги пасе, но и според положението си (колко деца има и т.н.). Комуната се грижи за всички свои членове, дори за тези които са “безполезни” (буржуазна категория), например инвалиди или престарели. Децата на комунистическата страна се образоват и възпитават заедно и в еднакви, възможно най-добри условия, в тях се развива научното мислене, емпатията, но и храброст да се отстояват идеалите на комунизма (храбростта е способността да запазиш възгледите си, поне според Платон). Образованието е всестранно, целта е да се съдаде развита личност, а не “тесен специалист” или “гайка” в машнината на някой си. Човек избира професия според интересите си, но лесно може да изпълнява друга професия именно поради всестранното си образование. Времето на човека лесно може да бъде разделено на три – първата третина човек ще изпълнява работа наложена от нуждите на комуната, втората третина ще бъде оставена за творчество и саморазвитие (той ще посещава различни групи по интереси, където ще се учи през целия живот, а също ще учи другите, тук влиза спортът, туризма, творческите групи), а последната третина ще се оставя да бъде запълнена с каквото самият човек реши – общуване в семейството, културна почивка и т.н. Много хора питат ама ще има ли компютри? Ще има ли игри при комунизма? Не само, че ще има, а така ще напреднат технологиите поради напълно отворения код и липсата на каквито и да патенти, че ще видим такива игри и програми, в които участват хиляди способни и ентусиазирани създатели и разработчици и които ще надминат всичко създавано досега. Никакви срокове, никакви прибързани “маркетингови” ходове – всичко в свободен достъп и ограничено само от вашата фантазия. Никакъв шеф, никаква маркетингова маймуна няма да налага скодоумието си над създателите на софтуер за да оправдава щестцифрената си заплата. Плановата икономика ще произвежда точно толкова компютри и телефони, от колкото имат нужда хората и те ще имат функции, които хората искат. Никакви реклами, никакво следене, никаква цензура (совен ако се пропагандира връщане към капитализма и диващини).
Комунистическата икономика се развива планомерно според това, което се нуждаят всички членове на обществото. В нея липсват категории като цена и печалба, съществува само цел и себестойност – труд и материали. Готовите продукти се разпределят според труда и нуждите, а не се продават. Пари не съществуват. Модернизирането на производството води до това, че работното време постепенно се съкращава за да се освободи повече време за самоусъвършенстване, творчество или културен отдих, практически всеки човек става творец на нещо ново и интересно. В комунистическото общество липсва конкуренция, вместо нея има другарско съревнование, което официално се обявява и протича според точно определени правила, при което загубилия не умира (както в капиталистическото общество), а просто отива да възприеме новите методи от спечелилия съревнованието.
Управлението на комуната е пряко, от всеки негов член, чрез събрания (съвети) по месторабота. Всеки има право да гласува или да прави предложения. Решенията на всеки съвет се представят от неин представител – делегат в Централния съвет, където се обсъждат и гласуват. Делегатът на всеки съвет и може да бъде отзован от съвета, който го е изпратил. Делегатът на всяка комуна е непостоянен и се завръща в съвета, който го е изпратил след гласуването на неговите предложения. Съветската демокрация е пряка, не управляват “от името на народа”, а управлява самият народ.
Както управлението се осъществява от всички и така няма нужда от “бюрократи”, така защитата на комунистическата страна става от всички нейни членове. Всички младежи преминават военна подговка, а след това редовни военни маневри, за да може при нападение всички да се мобилизират и да се защитят успешно от империалистите. Външната политка на комунистическата страна трябва да бъде мепрестанна борба за установяване на комунизъм на цялото земно кълбо. Не може дълго да се съществува в капиталистическо обкръжение. Командния състав се избира от Централния съвет. Най-голямото престъпление в комунистическата страна са опитите за узурпиране на Централния съвет или съветите.
Всички жилища стават на разположение на комуната, а хората получават в ползване (безплатно) жилище според местоработата си и семейното си положение. Хората с големи семейства ползват по-големи жилища, а малодетните – по-малки. Жилището престава да бъде център на еснафщината и дребнобуржуазното съзнание поради факта, че не е в лична собственост, както и колите. Професиите, които имат нужда от личен автомобил получават такъв в ползване, другите използват добре развития градски транспорт.
Запазва се личната собственост над лични предмети – книги, дрехи, телефон, комютър, произведения на изкуството и т.н.
Всеки член на комуната минал военно обучение и числящ се към народната армия има лично оръжие, заключено в дежурна част към предприятието, където работи. Буржуазна полиция не съществува, има доброволни отряди на народната милиция, които обхождат различните райони. Поради факта, че всички членове на комуната са материално задоволени (нахранени, чисти, с интересна работа и занимания, с преспективи за бъдещето) престъпленията ще бъдат изключително редки и не на икономическа основа, а поради силни емоции като ревност, обида и т.н. Отрядите на народната милиция ще залавят извършилия престъпление другар, а другарския съд ще бъде в съвета по месторабота и според Наказателния кодекс одобрен на Централния съвет.
Сега да опишем как може да се стигне до това прекрасно бъдеще – само чрез революция, в която ще участва по-голямата част от пролетариите! Там е работата, че търгашите водят класова борба срещу собствените си роби – постоянно повишение на цените , започване на грабителски войни, въвеждане на несправедливи закони, масови уволнения, закриване на предприятия и така до безкрайност. Те сами нажежават обстановката до момента, в който се създава революционна ситуация. Никакви законспирирани революционери не създават революционната ситуация тя се създава от буржуазното правителство. Търгашите от своя страна не могат да спрат създаването на революционна ситуация, защото не могат да спрат трупането на капитал, освен ако не са решили и те да станат бедни пролетарии, а за тях това е по-лошо от смъртта.
Най-голямата пречка пред революцията остава липсата на образование. Човекът не се ражда, той се изгражда постепенно чрез научаване, от ходенето до скачането с парашут, ние сме това, което сме научили. В буржуазното училище детето може да научи всичко друго, но не и наука и научен поглед над света. Буржуазното училище пуска националшовинисти, готови фашисти, завършени еснафи-вещомани, в най-масовия случай просто хора, които не се водят от разум, а от няколкото животински инстинкти, с които са се родили. Това може да се преодолее или със самообразование или в организирането на “литературни клубове”, където сериозно ще се разглеждат исторически, литературни и философски въпроси.
Във втора пречка се превръща вярата, че може да се извоюва каквото и да е със икономически искания. Дори търгашът да отстъпи на вашите общи искания за по-човешки условия на труд, по-голямо заплащане и т.н., след известно време той отново ще върне нещата както са били реорганизирайки производството. Или самият той ще бъде принуден да спре въобще дейността си поради независещи от него промени в пазара и прочие, и така ще се лишите моментално от постигнатите с упорита борба благини.
Трето препятствие се превръща “великопролетарския шовинизъм” – тоест вярата, че съюзници на пролетариите могат да бъдат само пролетарии. Това не е вярно, например без Фридрих Енгелс и неговата финансова помощ, а той е имал фабрика и издателство, Карл Маркс (баща му бил покръстен евреин, не забравяйте, мноого е важно) не би могъл да публикува научния си труд “Капитал”. Какво щяхме да правим ако Маркс беше надменно отхвърлил финасовата помощ на Енгелс? Отделно от това по месторабота вие 100% си имате хора, които макар и пролетарии имат мислене на едър капиталист и едва ли не броят неговите пари за свои, неговите интереси за свои, перфектните надзиратели един вид. Това го правят просто за да запазят хлебеца си, лошото става ако наистина си вярват.
Четвърто препятствие става вярата на охранителите (армия, полиция), че те са някаква съвсем отделна привилигерована каста. Не, те са същите пролетарии и са в перото за разходите. Неправдите, които те трябва да охраняват стават все повече, а благините които им изсипват стават все по-малко. Буржуазията иска да мине евтино с медалчета и всякакви ефектни епитети и синоними на “героичен”, които ще видите колко ще се ценят, ако стане война. Колко медали “струват” вашите ръце, крака, очи? Не позволявайте търгашите да слагат цена на безценни неща. Сред охранителите има също има мислещи хора и те, в решителния момент, ще съумеят да подкрепят когото трябва.
Петото препятствие са социал опортюнистите – това са тези, които се прикриват под комунистически лозунги, а всъщност правят всичко в полза на търгашите. Опортюнистите казват, че трябва да подкрепим “нашето” правителство, защото е “много по-прогресивно” от “чуждото” и ако “чуждото” дойде то ще преследва още повече комунистите. Друга лъжа на опортюнистите представлява призива им да се участва в парламента, а най-добре в правителството - така ще могат да "прокарват" комунистическите идеи. Друга проява на опортюнизъм са постоянните опити да се постави равенство между комунизма и късния Съветски съюз, в който отдавна (от 1953г) се е вървяло по пътя на реставрация на капитализма и се провеждало първоначално натрупване на капитали. Не вярвайте на лъжите на опортюнистите! Нашите дрипи са и нашето Отечество! Не се оставяйте да ви вербоват в империалистическата война!
Светът е ни беден, ни богат! За човешкото щастие и напредък! Ура! Ура! Ура!
0 Коментари