Ок, ок. Заставих се да купя официалната версия на играта и да седна да играя. Въпреки, че не съм стигнал до края, мога да споделя няколко съображения по повод на това какво интересуваше по-голямата част от познатите ми. Няма да се спирам на механиките на gameplay-a, нито ще преразказвам сюжета от първата сцена до последната. Основният въпрос, който ме интересуваше цялата тази съветска естетика дали в основата си дали изобразва истинската социалистическа система "от бъдещето".
Като gameplay играта е удобна и сравнително проста, като единствено визуалният й стил е може би на световно равнище. Стрелбата по роботи се редува с изследване, след това с четене на важна информация и постоянни диалози с персонажите. Развитието на историята и разкриването на различните NPC-та превръща цялата тази смес в продукт по обем равена на нормален sci-fi трилър, нарисуваните персонажи не играят по-зле от съвременни актьори. Диалозите са силно опростени, за да бъде понятно на играча какво трябва да прави, но не са чак вбесяващо елементарни. Имайте предвид, че съдържат доста ругателни думи, затова дръжте играта по-далече от дечицата, ако не искат да почнат да псуват като каруцари още от трети клас (шегичка хо-хо). Накратко обобщено вместо да ходите да гледате поредната боза на кино, много по-приятно се прекарва времето с това подобие на "V for Vendetta" и Wolfenstein.
Сюжета е интересен, видимо не предназначен за свински зурли, въпреки че има своите минуси. Персонажите са детайлни и се въприематкато живи. Негативни страни са ограничения FOV на протагониста (главния герой), което прави невъзможно забеляването на врагове с периферното зрение както става в реалността. За съжаление липсва възможност да се играе в third person. Играта гъмжи от препратки, както текстови, така и визуални, поставени по доста майсторски начин от сценаристите Александър Ромашков, Роберт Багратуни и Артьом Галеев.
Оръжията трябва да бъдат постоянно ъпгрейдвани, събират се разни чарколяци, като на помощ за тази дейност имате сексуално активен робот, приличащ на апарат за продаване на напитки, който явно е безумно влюбен в главния герой и иска да осъществи своите сантиментални чувства по особено груб начин. Уви неговата любов остава платонична, иначе щяхме да имаме първата игра, в която има секс с робот с нехуманоидна форма. Надъханият шкаф може да ъпгрейдва оръжието и мунициите. Самите оръжия са псевдо реалистични, горе долу на нивото на Far Cry, стрелбата с тях е задоволителна. Имат нещо като откат, добри ефекти, пробиват някои прегради, но дотам.
А СЕГА НАЙ-ВАЖНОТО - СЮЖЕТА!
Действието се развива в място самообявило сe едвали не за СССР 2.0. Новото общество се развива благодарение на изобретяването на нео-био-полимер, който позволява да се произвеждат човекоподобни роботи. И добре, че подобен материал се открива, защото нацистите през ВСВ използват бактериологично оръжие с говорещото название "Кафявата чума" и избиват милиони хора преди да бъдат победени през 1943г. За да се преборят с демографската криза съветските учени започват масово производство на роботи, които да вършат тежкия труд и всякакви други дейсности. Понеже СССР започва да произвежда пръв роботи, целият останал свят си закупува предимно съветски роботи, дори Китай. Единствено Америка се опитва да мъти водата и налага санкции, но безуспешно. (Псевдо) съветските учени не спират само на роботите, но решават да "ъпргрейднат" хората като произвеждат модули, чрез които човек може да се вързва с "невро мрежа", като използва за рутер собствения си мозък ...
Поредната психарска идея ако мен питате. Така постепенно се ражда идеята за "Колектив 2.0", подкрепен с всички достижения на научно-техническия прогрес. На хорат се раздават "невроконектори". Всичко предвещава невроятен скок на човечеството (доколкото Оvermind тип зерги на Мар Сара се явява прогрес), но в деня на пускането на "Колектив 2.0" академик Сечин вика своя подчинен - майор от Спецназ, тоест главния герой, който се възстановява от инцидент свързан със загуване на паметта. Доста стандартен клишак е началото. Защо академик командва човек от Спецназ неразбираемо ... да предположим, че академикът е шеф на военен тръст, който включва и спецназ. Майор Сергей Ничаев разглежда роботизираната Москва - навсякъде се шматкат механизирани чайници, правещи всякакви чудесийки и фокуси, по въздуха се носи бодра музика, летящ дрон предлага чаша студена газирана вода - безплатно.
Но нещата не са толкова розови в Предприятие 3826, където се намира академик Сечин. Роботите там организират бунт и избиват човешкия персонал по особено брутален начин. Бунтът има опасност да се разнесе и на другите роботи и тогава ще настане лют треш. По незнаен начин въстаналите роботи имат вградени оръжия - лазери от устата, бензинови резачки и прочие. Добре, че майорът има подкрепата на баба Зина - летяща станция за презареждане и превъоръжаване. Ако това не е достатъчно имате специална ръкавица от полимера-чудо, с помоща на която манипулирате околния свят по доста садистичен начин: може да изстрелва електрически заряди, да привлича предмети, да замразява ... и да говори! Да, това май е първата игра, в която героят може да си говори с ръкавицата и да получва от нея полезна информация и подказки. Как досега не са направили RPG, в което героят си говори с ризницата и ботушите?
По-късно се разяснява, че в ръкавицата е наблъскан човешки, а не изкуствен интелект. Но да продължим със сюжета. Сред мракът на амнезията, Ничаев си спомня своята съпруга (бла-бла), а баба Зина се оказва майка на съпругата, тоест свекърва на главния герой. Опаа, пак си объркахме родата, почнаха се завръзките характерни за родово-общинния строй, добрите са от нашето семейство. лошите - от чуждото. Героят има имплант "Възход", който се грижи да заглушава спомените свързани с загиналата му жена. Ще подмина тази Едипова метафора на загуване на родовата памет тихомълком, че много мрак вее от нея.
Тук се разкрива и главната задача пред спецназовеца - да намери хакера, който е препрограмирал въстаналите роботи и да го довелече пред правосъдието жив или мъртъв. Както виждате основната завръзка прилича доста на тази в Ghost in the Shell 2, разликата се крие само в "съветската естетика". С подобно начало сюжетът би приличал на стандартния за повечето шуутъри, но колкото повече напредвате, толкова по-заплетен и интересен става той. Хакерчето е намерено, но загива с отрязана глава. И щеше да си остане мъртъв ако не беше неговата помощница, която се оказва гениален неврохирург и съживява главата обратно. Нещо подобно се случваше с един господин Бласковиц, в една друга игра ...
В крайна сметка главния герой стига до главата на злобния негодяй. От диалога им може да се направи заключението, че ако не и двамата, то поне злодея е съвсем побъркан. Неговите безкрайни извинения и оправдания посочват като истински виновници "шефовете отгоре". Майорът от спецназа обаче го притиска с тезата, че който е натиснал бутона и е включил "Колектив 2.0" ще обере и последиците. Общо взето диалогът е дрън-дрън ярина до момента, когато подлия злодей се самовзривява. Следва boss fight с гигантски робот и главният герой тръгва да изследва, кои са истинските виновници.
ИСТОРИЯТА ДО ТОЗИ МОМЕНТ РАЗКРИВА ЕДИН ДОСТА СТРАНЕН СССР 2.0 ...
Първата предупредителна камбанка започна да звъни от факта, че билета в тетъра "Плисецка" струва колкото цяло жилище в центъра на Москва с изглед на Кремъл. Това означава, че роботизираният театър могат да посетят далече не всички. Втората камбанка зазвъни, когато се разбира, че в уж социалистическата страна има свободно продаване на жилища, тоест базисна човешка потребност е превърната в стока и даже се продава на спекулативни цени! Това няма нищо общо с практиката и икономиката на СССР (1.0) дори в най-мрачния период на перестройката и завръщането на капитализма. В стария СССР единственият начин за "купуване" на жилище става, чрез участие в кооператив. Тоест ако сам си го построиш, заедно с бъдещите ти съседи.
Третата не камбана, а гонг направо - тетърът е не само театър, а бордей за проституция! И там ходи партийната върхушка да освободи хормоните с помощта на роботи-балерини. Това не знам как да го коментирам, да се смея ли, да рева ли, на покрива ли да скачам ... абе, идиоти dev-ове, вие история на СССР чели ли сте? Там едно от първите неща, които се правят след 1917 година е да се изтеглят всички от улицата - безпризорни деца, проститутки и т.н. За безпризорните деца се осигурява пълен пансион, с образование и практика до пълнолетие, а проституките са взети на лечение (много са болни от сифилис и други приятни болести) и след това трудоустроени. Вариант, в който жена е оставена да си печели хлябва като си продава тялото не е съществувал. А тук уж-роботи за пари вършат секс-услуги ... вие луди ли сте? Какви пари, какви услуги в планова икономика, в която няма "свободно" предлагане и закупуване на стоки?! В планова икономика, където парите не са стока, а просто точки за отчет? Да оставим моралната страна на въпроса. Какво пречи щом хората толкова имат нужда да се достави секс-робот на всеки, който евентуално иска подобно приключение? И кой, освен съвсем малък брой самотни мъже, които не искат истинска жена - с всичките й предимства и недостатъци, би имал нужда от подобни роботи? При социализма няма огромна материална разлика между дохода на мъжете. И затова събирането с жена и създаването на семейство става САМО по любов. Кеф им е да си живеят заедно - живеят, на някой престава да му е кеф - разделят се. Без никакви икономически принуди, измами, и други вериги. Децата са осигурени с всичко - образование, трудоустройство, жилище, независимо как са избрали да живеят родителите им. Това е социализма, а не бордей с роботи ... блях.
ПО НАТАТЪК РАЗБИРАМЕ, ЧЕ ПАРТИЙНАТА ВЪРХУШКА САМО ВЛАСТВА БЕЗ ДА РАБОТИ И ДА НОСИ ОТГОВОРНОСТ
Тоест как така? В реалния СССР всички ръководни постове са длъжни да участват в партийната работа и подлежат на партиен контрол от останалите, всички решения са били поставяни на разискване и гласуване. Да, дори и Ленин, дори и Сталин е трябвало да убеждават своите другари, да намира доводи и аргументи. Дори и "вождовете" е трябвало да се отчитатза всеки свой подпис, за всяко тяхно решение. Това да не ви в NSDAP, където всички решения се взимат еднолично от фюрера, а пък ако нищо не стане "ша са гръмна и готово, оправяйте се". В СССР 1.0 във всеки момент си могъл да бъдеш отзован, ако твоите решения не са в полза на мнозинството. Също така напрегнатата работа изпълнение на поставените задачи не е оставяла никакво време за посещение на бордели с проститутки-роботи дори да ги е имало. Хората буквално са изгаряли на ръководни длъжности и то по собствено желание и воля, искали са да създадат ново, справедливо общество, а не да лапат някакви облаги. Това естествено в здравия и жизнен период до 1953г., след това започва упадъка, но дори и тогава е било немислимо това, което представят създателите на Atomic Hearth.
В играта не всички са морално разложени, например има го другаря Молотов, представен като суров съветски ръководител, чиито подчинени също са като него. Тук започва да звъни четвъртата камбанка ... Искате да кажете, че всеки от ръководителите има своя собствена команда от подчинени?! И че едната команда върши нужната работа и сурово ръководи, докато другата команда ходи на театър да клати роботи-балерини? И това в една партия? Това как си го представяте - идейните, верни на комунизма, фанатици на делото да стоят и да гледат как друга част от партията се изражда и потъва в блатото. И как така не е започнала борба срещу неморалните елементи, от гласуване на партийния съвет до въоръжена борба ако се наложи? Нещо такънта на представения свят е раздрана от големи дупки, които пък пораждат множество въпроси ... това не е lore, а някаква каша.
СТИГА ТОЛКОВА !
Нека да не продължавам да търся това което го няма - образ на алтернативен съветски съюз в бъдещето. Забравете! Пред нас стои товарно-парична система несъвместима с комунизма. Има търговия с пари и съответно спекула. Хорат получават различно заплащане за работата си от порядъка на стотици пъти. Не всеки може да отиде на театър. Това не е социализма, при който всяка чистачка може да отиде на театър стига да поиска. На театър през социализма е ходил всеки, само най-безпросветните и ленивите са пропускали, както и четенето на книги. Всичко се е произвеждало за да се ползва, а не да се върти спекула със цената му! Пред нас в играта е показано чудовищно стратифицирано (разделено) общество, където едни могат да си позволят всичко, а други - нищо. А това означава, че първите експлоатират вторите. Даже комиксовият образ на Третия Райх във Wolfenstein, с дементиралия Хитлер не е толкова изкривен и неправдоподобен както този псевдосоциализъм. Даже игра, в която "силния" фюрер пикае в гърне публично и се държи неадекватно, като застрелва произволни хора по халат в приемната си е по-реалистичен отколкото сериозният опит да ни пробутат капитализъм с комунистическа естетика.
Ма има червени знамена, ма има лозунги от СССР, ма има манифестация на роботи, ма има сърп и чук, ма чуват се шлагери на Алла Пугачова - вие за мимикрия не сте ли чували? Играта отразява нашето настояще сега, това е светът, в който ние с вас и създателите на играта живеем. Изкуството е огледало, в което се оглежда действителността. Не трябва да виним създателите, те не могат да отразят друго освен самата действителност, която ги заобикаля. Или по-скоро не, създателите съзнателно са прикачили съветска символика върху генерична антиутопия, за да отвратят и манипулират широката публика, която и без това е безапелационно убедена в това, което показват на екрана.
Гьобелс тихо аплодира зад завесите.
0 Коментари