Kакво представлява, къде се крие силата и какъв е източника на тъмната мощ на Саурон? Защо пръстенът е толкова важен за поробването на свободните народи на Средната земя? Защо единствените, които имат сили да го унищожат са най-дребните и незначителните от всички раси? Всевластният пръстен свързва целият сюжет, той се възприема като най-важният артефакт, свързва настояще и минало, второстепенни герои и протагонисти, неговата нечиста природа отсява злите от добрите и лъжливите от честните. Силните духом успяват да се предпазят от злото му влияние като се отрекат от притежанието му, а слабите – почват да се държат коварно и страхливо. И не само това – той има собствена неистово зла воля – променя своя притежател по собствено желание, води до замъгляване на съзнанието и постепено обвързва собственика към себе си до така степен, че той не може да живее без да го съзерцава или докосва. От герой пръстенът превръща Исилдур в нарушител на клетвите, пръстенът води до убийство, когато Смийгъл го намира, той дава лъжливи, данайски дарове на притежателите си – например много дълъг живот, при който обаче човек „изтънява“ и престава да бъде материален и себе си, превръщайки се бавно в дух на пръстена, негов пълен роб. Но най-голямото зло, което направо струи от този артефакт, се явява алчността на притежателите му и големият страх да не бъде отнет от някой друг.
Откакто Исилдур отсича пръстенът от ръката на Саурон, кръглият златен предмет става причина за конкуренция за това кой ще го притежава, която се води без никакви правила и бе всякаква чест, човещина или разсъдък. Достатъчно е да си припомним как се държи героят на Гондор – Боромир. Интересно се проследяват вътрешите чувства, той се залъгва със самоизмами, за това как ще използва голямата сила за да защити града и ще твори само добро, но първите му дайствия са вече самото дъно на низостта – силният мъж напада много по дребно и слабо същество. Пръстенът изращава всяка добра постъпка и също така налага на притежателите си постъпки, които те самите не желаят, но са длъжни да извършат. Тоест пръстенът прекършва волята на обвързаните с него хора.
Единственият пръстен олицетворява абсолютната власт – със него Саурон може да превземе цялата Средна земя, ще установи вечен мрак, терор и робство. Добрите сили в лицето на Галадриел и Гандалф не смеят даже да го докоснат и се отричат от него. Направо може да се каже, че Единственият пръстен се явява главния злодей в историята.
На всички става ясно, че невероятно проницателният Толкин рисува своя фентъзи свят не само за да ни порадва с един героичен епос, а като всеки творец предава, подобна на огледало, заобикалящата го действителност и човешко общество. Във всяко творчество има два контура – единият представялва непосредствените идеи вложени от автора, вторият се очертва без дори да бъде осъзнаван. Нещата, които заобикалят автора, хората които среща, общественото битие, в което живее, се предават чрез неговото произведение без той смият да осъзнава това. Не съществува висящо във вакуум творчество, колкото и субективни да бъдат идеите и абстрактна описваната обстановка.
В идеята за всесилният пръстен Толкин вложил това, което виждал около себе си. Той виждал как абсолютната власт покварява тези, които я притежават, а смачква другите, които не я притежват. Около Толкин се виела някаква безплътна сила, подобна на тази на всемогъщия пръстен, която била подобна на самоподдържаща се автокаталитическа реакция – всеки кръг я прави все по-мощна и по-мощна и действа на хората все по-зле, и по-зле, до тяхното пълно грехопадение и израждане. Формата на пръстен издава част от неговата същност – това е вечното движение в кръг и пълната му самодостатъчност. Пръстенът не се нуждае от нищо допълнително, по-скоро неговите притежатели представляват придатък. Тази мощна, нематериална сила толкова мощно разкъсвала битието около великия писател, че той нямало как да не я въплати по някакъв начин в своето произведение, чрез гениална метафора за вълшебен златен пръстен. Единствените същества, които могат да се противоставят на силата на пръстена не са изтъкнатите – героите и вълшебниците, а дребните, обичащи мира, уюта и забавленията хобити. Именно хобити, защото носещите пръстена са двама, даже трима, защото Сам също го носи известно време. Тоест главният герой е не някой си изключителен хобит-герой, а народът на хобитите.
И така пръстенът представлява материален предмет, който обаче има нематериална същност (магическа сила). На нашата земя този дуализъм се познава от незапомнените, древни времена и се описва от всички учени културолози, които изучават древните племена. Явлението, при което хората приписват едни или други нематериални, идеалистични, тоест съществуващи само в техните глави свойства на предмета се нарича фетишизъм. Всевластният пръстен представлява фетиш, и подобно на хилядите амулети, магически татуировки, изображения и статуи и така нататък. Интересното тук предствлява факът, че не само древните народи са фетишизирали предметите, но това се прави масово и днес, между съвсем модерните и „културни“ индивиди чрез стоковия фетишизъм. На стоките, продукт на материалното производство, се приписват свойства/качества с идеалистическа същност, тоест напълно несъществуващи или по-скоро съществуващи само в нашето съзнание. Нека да илюстрираме със съвсем елементарен пример – имаме тежкар каращ голям черен джип. Ако разделим този джип на части, дори на молекули и атоми, няма да намерим в него нито една молекула мъжкарство, самоутвърждаване, „стабилност“, защото това са идеалистически свойства, които се приписват на предмета от този, който го притежава. Днешният човек, подобно на древния дивак се заобикаля с предмети, за да придобие тези магически същности, които реално не съществуват. Например притежаването на оръжие се смята, че ще даде смелост, бижута – красота и така нататък.
А сега нека ви разкрия най-големият стоков фетиш – цената. Стоката има материални същности – химически състав, тегло, плътност, себестойност (труда и материалите вложени за да се направи), но и субективна, нематериална същност, цена, която зависи от хората, които имат отношение към тази стока. Стоката придобива своя фетиш – цената, на мястото, където се продава, тоест на пазара и зависи от пределно субективни фактори – алчността и бъдещите планове на продавача, както и желанието да се постигне печалба. А печалбата е именно разликата между себестойността (материали и труд) на стоката и цената, за която се предлага. Цената не е продукт на човешкия труд, тя няма физически измерения, тя се явява магическо свойство приписвано на предмета, точно както например свойството да дава щастие на подковата или паричката в баницата със късмети, която ще даде „богатство“. Цената се определя от този, който притежава предмета, точно както вие си решавате дали подковата ще ви даде щастие и колко. Цената не представлява и потребителната стойност на предмета, защото тя се задава от потребяващият, тоест купувача, а не от продавача. Само купувача знае за какво точно ще използва дадената стока.
Цената съществува само в човешкото съзнание, тоест това е фантазия. Стоката придобива цена само в обращение, тоест когато се купува и продава. Това постоянно превръщане на стоката в нейния идеален еквивалент чрез качеството цена още през 19. век се възприемало като движение в кръг. Това е кръгът на капиталистическото производство и разпределение, от произвеждането, през продаването на стоката и влагането на нейната идеална същност цената в нова, по-скъпа стока, нейното ново продаване и така до безкрайност. Този магичен кръг, този дяволски пръстен се нарича капитал. Капиталът е нищо повече от самонарастваща цена, а ние знем, че цената представлява товарен фетишизъм, тоест по нищо не се различава от другите форми на примитивна магия. Така Саурон изковал своя магически пръстен на безкрайното зло. А защо да е зло питате? Защото при всеки оборот на този порочен кръг към предишната себестойност на стоката се прибавя цена, така стоката става все по-скъпа и по-скъпа, заробвайки нуждаещите се от нея купувачи. Затова основното качество на капитала се явява неговата способност за самонарастване, ако той не може да нараства, значи престава да бъде капитал.
Щом купуваш или
продаваш означава като Фродо да сложиш
Единствения пръстен и да „изчезнеш“,
тоест да загубиш възможността да общуваш
пряко с другите хора, трябва да общуваш
посредством стоките с другите участници
на пазара. Човешката воля трябва да се
подчини на закона за самонарастващата
цена до момента, когато от човека остане
само Назгул, напълно загубил своята
личност призрак на пръстена, негов пълен
роб. Собственикът на капитала представлява
всъщност негов слуга, защото той трябва
да следва логиката на самонарастващата
цена, не своята воля и желания, а това,
което ще помогне да се увеличи капиталът.
Ако притежателят на капитал престане
да го прави да нараства, капиталът, точно
както Единственият пръстен си намира
нов собственик, който пак е длъжен да
прави така, че той да продължи да нараства.
Достатъчно е да кажеш, че пръстена е
твой или да го поискаш и ставаш слуга
на вещите, вместо те да ти служат. Горкият
капиталист става персонализация на
капитала, негов аватар, който е длъжен
да унищожава своите конкуренти, който
е длъжен да увеличава цените, който е
длъжен да води войни, да влиза в картелни
споразумения, да установява фашистка
диктатура. Само и само за да остане
капиталист. Капиталът представлява
идеалистическо отражение на човешкото
чувство за алчност и по своята същност
е айдолон – идол отражение, творение
на дивашко суеверие и най-тъмен сатанизъм.
Не случайно един от конниците на
Апоклипсиса носи везни. Ще дойде краят
на света, когато започнем на всичко да
даваме цена и превърнем всичко в стока.
За тези, които отхвърлят властта на
Единствения пръстен има два изхода –
или като Галадриел и прекрасните елфи
да заминат на запад при Валарите и да
изчезнат от този свят или да се обединят
като хобитите, да преоткрият силата на
приятелството и да го хвърлят заедно в
пещта, в която е изкован.
0 Коментари