Втората част от Старата Еда съдържа най-съкровения текст от цялото произведение - личното "откровение" на върховния бог Один към хората. В него се вижда какво са мислили викингите за приятелството, мъдростта, доброто и злото, справедливостта, отмъщението и въобще начина на живот. Один на първо място разкрива що е мъдрост и как да се държи мъдрия човек, като добавя към това практически съвети от всякакъв тип - трябва ли да се лъже, на какво да вярваме, от какво да се пазим, как се лекуват болести, като в края разкрива могъществото си и по този начин прави изгодно почитането му от хората. Какво ли няма в тези стихове, освен постмодернистки фантазии за гримирани и фризирани, накачулени в черно и нашмъркани с мухоморки емо берсеркери. Приятно четене и, както казва Один, благо на будните!
Речите на Високия
Преди в дом
да влезеш, входове всички
ти погледни,
поогледай -
иначе как ще узнаеш,
в този дом
врагове няма ли.
Поздравете!
Гост се е появил!
Къде място ще намери?
Бърза този,
който иска по-скоро
до огъня да се сгрее.
Скъп е огъня
за този, който от пътя
идва с изтинали колена;
от храна и одежда
се нуждае скитника
в планинските крайща.
На госта вода
е нужна и кърпа,
любезна покана,
приветлива трябва
реч да започнеш
и госта да изслушаш.
Ум има този,
който далече е бил -
вкъщи всичко е познато;
насмешливо ще гледат
на невежия
сред мъдри седящ.
С ум пред хората
да се хвалиш не трябва -
по-ценно е да го криеш;
ако мъдреца
мълчи -
не го заплашва мъка
защото няма на земята
по-добър приятел,
от житейската мъдрост.
Гост внимателен,
който дом посещава,
безмълвно внимава -
звънко слуша
и зорко гледа
към мъдрост стреми се.
Щастлив е този,
който е заслужил
похвала и добра дума;
най-трудно се намира
добър съвет
в сърцата на другите.
Щастливи са тези,
които в живота се славят
с добър разум;
лош съвет
често ще срещнеш
в сърцето на другия.
Няма по пътя
по драгоценна вещ,
от мъдростта житейска,
по ценна от съкровище
е тя в чужбина -
сред бедните богатство.
Няма по пътя
по драгоценна вещ,
от мъдростта житейска;
по-зле
не ще се запасиш,
ако със пиво се опиеш.
По-малко в пивото
са ползите,
отколкото мислят мнозина;
колкото повече пиеш
толкова по-малко покорен
е твоя разум.
Чаплата на забравата
кръжи на света,
краде разсъдъка;
крилете на тази птица
ме приковаха
в дома на Гунльод.
Пиян бях аз,
твърде много се напих
при мъдрия Фялар;
но най-хубаво в пивото -
буйството
изчезва безследно.
Внимателен трябва да бъде
на конунга потомък
и смел в сражение;
всеки да бъде
весел и добър
до сетния си час.
Глупавият се надява
смъртта да не срещне,
ако битките избягва;
но старостта идва -
никой от нея
не знае защита.
Пули се глупака,
дошъл като гост,
бърбори или мълчи;
а пийне ли глътка -
веднага показва,
колко малко в него е мъдростта.
Знание има този,
който много земи
е обиколил и видял -
ако сам той е умен -
каквото е в ума
на всеки мъж.
Пий на пира,
но мярката спазвай
и по дело беседвай;
няма да се прославиш
между хората като неучтив,
ако рано да спиш легнеш.
Без мярка лакомият
да яде се старае
себе си на погибел;
смеят се всички
на търбуха на глупака
дошъл на пиршество на мъдреци.
Знаят стадата
че срокът е настъпил
да напуснат пасбищата;
а който е глупав,
мярка не знае,
пълнейки стомаха.
Който има тежък нрав,
той всички осъжда,
смее се над всеки;
не му е ясно,
а длъжен е да знае,
че сам той е с недостатък.
Глупавият не спи
цяла нощ
с мисли безброй;
утро настава -
как изморения
може мъдро да размисли?
Мъж неразумен
вижда добронамереност
в усмивката на друг;
с мъдри седейки,
глупакът не разбира
надсмешките над себе си.
Мъжът неразумен
вижда добронамереност
в усмивката на друг;
а после на тинг,
едва ли ще намери
поддръжници верни.
Мъж неразумен
всичко знае на света,
седейки в своя ъгъл;
но няма да намери
достойни отговори
в делничен разговор.
Мъж нерaзумен
на събрание дружно
по-добре да мълчи;
не се разпознава
в човека невежа
ако той не е бъбрив,
но невежата винаги
не вижда това,
че е безмерно бъбрив.
Мъдър се смята,
който другите пита
и разказва разумно;
да скрият не умеят
хората в разговор,
какво с тях се е случило.
Който да мълчи не умее,
този излишни речи
започва нерядко;
бързият език
донася беда,
ако не го сдържат.
Насмешливи погледи
не трябва да се хвърлят
на гостите поканени;
не иска госта друго -
да мисли, че е разумен
и мирно да пирува.
Доволен е хитрият,
ако, госта обидил,
успее да се прикрие;
такъв лъжец
не знае, че е родил
гневни врагове.
Хората за приятели
се смятат, но нерядко
на пира се сбият;
разпри винаги
са готови да възникнат:
гост се кара със госта.
Рано хапни,
а ако на гости отиваш,
трябва да се яде добре:
или гладен
ще бъдеш гладен гост -
не ще можеш да разговаряш.
Пътят не е близък
до приятел лош,
дори дворът му да е редом;
а до приятел добър,
пътят е кратък,
дори далече да е неговия двор.
Гостът не трябва
досаден да бъде
и да седи безкрайно;
даже приятел
ще стане противен,
ако дълго гостува.
Нека малък
да бъде дома ти, но да е твой
и в него ти да си владетел;
нека покрива да бъде от пръти
и две кози само да има -
това е по добре от милостиня.
Нека малък
е дома ти, но да е твой,
и в него ти да си владетел;
кръв капе
от съцето на тези,
които молят милостиня.
Мъжът не трябва
дори за миг
от оръжието да се отдалечава;
не се знае
кога на пътя
копието ще потрябва.
Не зная радостни
и щедри, които
дарове да отказват;
нито такива, които обратно
на подаръка даден,
подарък да не приемат.
Богатство не жали,
което е било спечелено,
не скърби за загубите;
каквото на приятел е обещано
го взима неприятел -
ще се получи по-зле
отколкото си мислил.
Оръжие на приятелите
и одежда подари -
това утешава техния поглед;
на приятели като даряваш,
ти дружбата укрепваш,
ако съдбата е благосклонна.
Необходимо е в дружба
верен на приятел да бъдеш,
подаръци да даряваш;
на смеха със смях
пристойно да отвърнеш
и с измама - на лъжата.
Ако дружба поддържаш
и в приятеля си уверен
и добро чакаш от приятел -
откривай му душата си,
дарове му носи,
посещавай го често.
Но ако на приятел
си се доверил лъжливо,
очаквайки добро,
със сладка реч
скрий злите замисли
и лъжи, ако и той лъже.
Така и тези,
в които се усъмниш,
в който видиш коварство -
усмихвай се в отговор,
скривай своите мисли -
плащай им със същото.
Млад аз бях,
странствах много
и отклоних се от пътя;
помислих се за богат,
когато срещнах спътник -
приятел - радост за приятеля.
Щедри, смели,
щастливи в живота,
тревоги не знаят;
а страхливеца, той винаги
да се спасява е готов,
като скъперника - от подарък.
В полето дадох
моята одежда
на двама мъже от дърво;
от това те станаха
на хората подобни:
жалък е голият.
Ела, у дома
порастнала, съхне
от кора не прикрита;
и човек,
който от хората е необичан -
защо му е да живее!
Ярко дружбата
гори за пет дена
между глупави приятели;
а мине ли петият -
загасва огънят,
и дружбата изчезва.
Подарък голям
не винаги е полезен,
той може и малък да бъде;
непълна кана и половин сухар
ми дадоха моите приятели.
В малките песъчинки,
в малките хора воля
и мъдрост са малко;
не всеки е мъдрец -
глупавите и умните
са поравно в света.
Трябва мъжът
с мярка да бъде умен,
да не мъдрува без край;
по-добре се живее
с хора, чиито знания
не са твърде обширни.
Трябва мъжът
с мярка да бъде умен,
да не мъдрува без край;
защото рядко
има радост в сърцето
ако разумът е велик.
Трябва мъжът
с мярка да бъде умен,
да не мъдрува без край;
този, който
своята бъдеща участ не знае
постъпва безумно.
Факлата факла
да предаде е готова
пламък от пламъка;
в реч човека
опознава човека,
в безмълвие той оглупява.
Рано става,
който да отнеме иска
съкровище или живот;
няма да вижда плячка
лежащия вълк,
а победа - успалия се.
Рано става,
който не чака помощ,
към труд пристъпва;
дрямка в утрото
на работата пречи -
който е бодър, той е богат.
Спазвай мярката
и гредите за керемидите
са известни на стопанина,
и колко е нужно
за половин година дърва
да изгорят в огнището.
Нахранен и чист
на тинг се събирай,
дори да си в бедна одежда;
от бедно облекло
не трябва да се срамуваш,
а също от коня,
колкото и да е непородист.
Протягайки шия,
орелът се взира
в древното море;
така гледа мъжът,
в чужда тълпа,
не знае той защита.
Ще пита и отговори
умния винаги,
за да бъде смятан за знаещ;
длъжен е един да знае, а не двама -
ако са трима всеки тайната знае.
Силата си
трябва мъдрецът
предпазливо да показва;
в това ще се убеди
борещият се често,
че има и по силни.
Случва се, ти слово
кажеш да някого,
а после скъпо го заплащаш.
Случва се, аз рано
на гости се явих
или късно понякога:
а там изпили пивото,
другаде не варили -
който не е мил, той не се чака.
Навсякъде мен
биха ме канили на гости,
но без трапези,
или ако един свински бут
изям у приятел,
аз два обратно отдавах.
Драгоценен е огъня
за синовете човешки
и сиянието на слънцето:
ако телесно си здрав,
сияе здравето, и също
живота без пороци.
Нездравият от съдбата
не е съвсем ограбен:
този е щастлив със синове,
този - с близки роднини,
този - с богатство,
а този - със славни постъпки.
По добре жив да бъдеш,
отколкото мъртъв;
живият - насъбира;
за богатият пламък,
видах аз, ярко гори,
но го чакала смърт.
Да язди може куцият,
безръкият - да пасе добитък,
да се сражава - глухият;
даже слепецът
до изгарянето е полезен -
каква полза от трупа!
Синът - това е щастие,
дори на бял свят
баща си да не е срещал;
няма да има и камък
в края на пътя,
ако синът не го постави.
Двамина - смърт на единия;
на главата враг е езикът;
под всяко наметало
ръката е готова.
Нощта не е страшна за този,
който си е направил запаси;
къси са реите;
дъждовна е нощта през есента;
сменява се вятъра
не веднъж за пет дни,
безброй пъти - за месец.
Нищо не постига,
вреден понякога
е многото разсъдък;
един - богат,
друг като него - бедняк
и за това не е виновен.
Умират стадата,
роднините умират,
и смъртен си сам ти;
но знам едно,
което е вечно безсмъртно:
славата на загиналия.
При Фитюнг били
синове на богаташи
и бедност познали;
може внезапно
да изчезне богатството -
приятел е то неверен.
Ако на глупец
се даде да властва
над любов или богатство,
няма да придобие ум той,
а гордостта ще умножи
и с високомерие ще се прослави.
Ето какво ще отвърна,
когато попиташ
за руните божествени,
който създали силните,
а изрязал Мъдрият:
доброто е в мълчанието.
Денят хвали вечерта,
жена - на кладата,
меча - след битка,
девата - след сватбата,
леда - ако издържи,
пиво - ако е изпито.
Гора сечи по вятъра,
чакай време за греблото,
с дева говори
в тъмнина - зорък е денят;
в лодката - бързината,
в щита - отбраната,
ударът - в меча,
целувката - у девата.
Пиво пий при огъня,
по леда се пързаляй,
кон купи мършав,
меч - ръждив,
храни коня у дома,
а кучето - при чужди.
Не се доверявай
на девите речи,
нито на женските думи -
на колело
е закрепено сърцето им,
коварството - в гърдите им.
На нездравия лък,
на жаркия пламък,
на гладния вълк,
на креслива врана,
на квичаща свиня,
на дърво без корени,
на издигаща се стена,
на котле, което кипи,
на летяща стрела,
на падаща стена
на тънък лед,
на змия, която се е свила,
на женски обяснения,
на меч с пукнатина,
на мечите лъжи,
и на сина на конунга,
на болното животно,
на своеволния роб,
на приказни лъжи,
на сразения враг,
на ранен изгрев
не трябва да се вярва,
нито на сина до възмъжаване:
на времето за посев
и на ума на сина
не смей да вярваш.
На брата на убиец,
ако срещнат бъде,
на горящ дом,
на кон твърде буен -
конят ще окуцее -
няма за нищо да става -
на всичко което назовах,
да се вярва не трябва.
Жени да обичаш,
в лъжите изкусни -
все едно по леда да се скача
на коне без подкови,
буйни, двулетни
коне непокорни
или в буря кораб
без кормило да водиш
или окуцял елени
в снега да преследваш.
Откровено ще кажа
за мъжете и жените:
мъжете също са лъжливи;
като говорят любезно
замислят коварство -
заблуждават даже умните.
Любезно говори
и подаръци приготви,
жени за да съблазнаваш;
на девите красотата
непрестанно хвали,
и бъди уверен в успеха.
Никого за любов
не трябва да се осъжда;
често мъдрецът
се заплита в любов,
за глупеца непонятна.
Мъжете не съди
за това, което може
с всеки да се случи;
нерядко бива
мъдрец безрасъден
от силна страст.
Само на твоята душа
е понятно това,
което става в твоето сърце;
по лоша на света
болест не зная,
от духа тревожен.
Слънцеясната
дъщеря на Биллинг
намерих в ложето;
властта на ярл
не беше така желана,
както светлата дева.
"Вечерта, Один,
ела, девата
да склониш:
не ще бъде добре,
ако други
за това узнаят."
И аз я оставих -
стори ми се от страст
моят разум помътня;
таих аз надежда,
че ще бъде моя
девата любима.
Отново дойдох,
видях, че войни
за застанали като стена -
факли блестят,
дървен вал
пътя ми е преградил.
А пред утрото -
всички спяха -
аз явих се отново;
само една кучка беше
привързана към ложето
на девата достойна.
Девите нерядко,
ако ги разгадаеш,
коварство таят;
усетих това
когато девата се опитвах
към ласки да сколоня;
бях тежко унижен,
жестоко и все
не постигнах успех.
Бъди вкъщи весел,
бъди с госта приветлив,
но разума запази;
ако искаш като мъдър да се прославиш -
в речите бъди изкусен -
теб не ще те забравят;
глупец от глупците
прославя безмълвния -
както е свойствено на глупавите.
От стария бик
върнах се назад;
ако бях мълчал - никаква полза!
Но речи аз водих
и добих се с успех
в двореца на Суттунг.
Гунльод мен
ме гости с мед
на трон от злато;
лоша отплата
на девата аз върнах
за ласката, за любовта,
за цялата нейна скръб.
Зъбите на войната
в камъка заповядах
силно да се забият;
като стена йьотуните
ме обградиха,
гибел ме грозеше.
С хитрост обилна
аз се насладих,
всичко умният ще умее;
така както днес Одрьорир
в дома свещен
на хората покровителя.
Не би ми се удало
да се измъкна
от жилите великански,
ако не беше помощта
на Гунльод прекрасна,
мен прегърнала.
На сутринта събрали се
и запътили се хримтурси
към двореца на Високия
да запитат Високия:
Бьолверк - питали -
върнал ли се е при боговете
или го е сразил Суттунг?
Клетва Один
дал на пръстен;
не е ли коварна клетвата?
Напитката взел той
с измама от Суттунг
за мъка на Гунльод.
Време е за мен от престола
реч да изрека
при потока Урд;
гледах аз в мълчание,
гледах аз в размисъл,
слушах аз шепота;
говориха за руните,
даваха съвети
в дома на Високия,
в дома на Високия
така тълкуват:
Съветите мои,
Лодфафнир, слушай,
за полза ги приеми,
ако ги разбереш:
през нощта да се става
по нужда трябва само
или ако следиш за врага.
Съветите мои,
Лодфафнир, слушай,
за полза ги приеми,
ако ги разбереш:
с чародейка не спи,
нека тя не те притиска
в обятията си.
Ще те застави тя
да забравиш
за тинга и събрания;
да ядеш няма да искаш,
ще забравиш приятели,
сънят ти тежък ще стане.
Съветите мои,
Лодфафнир, слушай,
на полза ги приеми,
ако ги разбереш:
чужда жена
не трябва да взимаш
за своя приятелка.
Съветите мои
Лодфафнир, слушай,
на полза ги приеми,
ако ги разбереш:
в гората ли ходиш
или при фиордите -
храна взимай повече.
Съветите мои,
Лодафафнир, слушай,
за полза ги приеми,
ако ги разбереш:
с глупав човек
своето нещастие
не трябва да споделяш;
защото глупавите хора
няма да ти отплатят
с добро за доверието.
Аз видах веднъж,
как мъж беше погубен
от словото на зла жена;
от коварен език
казал клевета,
обвинявайки лъжливо.
Съветите мои,
Лодфафнир, слушай,
за полза ги приеми,
ако ги разбереш:
ако имаш приятел,
комуто доверяваш -
посещавай го често;
с висока трева са покрити
неутъпканите пътеки.
Съветите мои,
Лодфафнир, слушай,
на полза ги приеми,
ако ги разбереш:
дружбата пази
и първи от нея
да скъсаш не се старай;
скръб твоето сърце
ще изгори, ако не можеш
на приятел да се довериш.
Съветите мои,
Лодфафнир, слушай,
за полза ги приеми,
ако ги разбереш:
на глупец не противоречи,
с неумен мъж
спор не започвай.
защото глупавият
няма да ти отплати
добро за доброто,
а умният ще отвърне
на дружбата винаги
с похвала и приятелство.
На добрия приятел
всичко, което искаш
вярно казвай;
винаги откровеността
е по-добре от лъжата;
не само приятното
на приятеля разказвай.
Съветите мои,
Лодфафнир, слушай,
за полза ги приеми,
ако ги разбереш:
да спориш не трябва;
напада негодникът,
а достойният отстъпва.
Съветите мои,
Лодфафнир, слушай,
за полза ги приеми,
ако ги разбереш:
подкастряй дръжките
и обувка готви
само на себе си;
ако обувката е лоша
или изкривена дръжката -
проклятия ще получиш.
Съветите мои,
Лодфафнир, слушай,
за полза ги приеми,
ако ги разбереш:
лошите постъпки
лоши наричай,
отмъщавай за злото без да се бавиш.
Съветите мои,
Лодфафнир, слушай,
за полза ги приеми,
ако ги разбереш:
от лошия никога,
не бъди доволен,
дружи само с добрия.
Съветите мои,
Лодфафнир, слушай,
за полза ги приеми,
ако ги разбереш:
нагоре не гледай,
когато започваш сражение -
не може врагът да те урочаса -
воините често
разум губят.
Съветите мои,
Лодфафнир, слушай,
на полза ги приеми,
ако ги разбереш:
ако среща с красавица
търсиш и с нея
да се насладиш си готов -
обещания давай
и крепко дръж на тях!
Доброто скучно не става.
Съветите мои,
Лодфафнир, слушай,
за полза ги приеми,
ако ги разбереш:
бъди предпазлив,
но страх не познавай,
на пивото не вярвай,
и на хитрия крадец,
не се доверявай
на жената на друг.
Съветите мои,
Лодфафнир, слушай,
за полза ги приеми,
ако ги разбереш:
да се надсмееш не мисли
над пътник далечен,
да се подиграваш на госта.
Не разбират често
седящите вкъщи,
кой е пътник пристигнал;
недостатък и в добрия
се открива, а лошия
не във всичко е лош.
Съветите мои,
Лоддфафнир, слушай,
за полза ги приеми,
ако ги разбереш:
над беловлас старец
никога не се смей;
цени словото на стареца;
цеди се мъдрост от стария мях.
Съветите мои,
Лоддфафнир, слушай,
за полза ги приеми,
ако ги разбереш:
над гостите не се смей,
от прага не ги гони,
с нещастните бъди щедър.
Вратата ще се счупи,
ако всички без разбор
пускаш в дома си;
пръстен подари,
на добрите пожелания
лоши ще получиш.
Съветите мои,
Лоддфафнир, слушай,
за полза ги приеми,
ако ги разбереш:
при главоболие
със земя ще се изцелиш,
защото земята лекува болката,
а пламъка - инфекцията,
разстройство лекуват с дъб,
ечемик на окото - с магии,
безумието - с луната,
с бъз - жълтеница,
с червеи - ухапване
и с руни - възпаление,
земята ще изпие влагата.
Зная висях аз
от клоните на вятъра
девет дълги нощи,
пронизан с копие,
посветен на Один,
в жертва на себе си,
на това дърво,
чиито корени са скрити,
в недрата незнайни.
Никой не ме храни,
никой не ме пои,
взирах се в земята,
повдигнах руни,
стенейки ги повдигнах -
и от дървото рухнах.
Девет песни аз узнах
от сина на Бьолторн,
бащата на Бетли,
меда опитах,
великолепният,
който в Одрьорир е налят.
Почнах да виждам аз
и знанието да множа,
растеше то и процъфтяваше;
слово от словото
слово раждаше,
дело от делото
дело раждаше.
Руни ще намериш
и ще научиш знаци,
най-силните знаци,
най-здравите знаци,
Хрофт ги оцвети,
а създали боговете
и Один сам ги изрязал.
Один при асите,
а Даин при алвите,
Дуалин при гномите,
при йотуните Асвид,
и сам аз ги изрязах.
Умееш ли да сечеш?
Умееш ли да разгадаваш?
Умееш ли да оцветяваш?
Умееш ли да питаш?
Умееш ли да се молиш
и жертви да приготвиш?
Умееш ли да раздаваш?
Умееш ли да колиш?
Ако искаш съвсем не се моли,
но не жертвай без мяра,
на дара очакват отговор;
съвсем не коли,
вместо без мяра да колиш.
Така е изрязал Тунд
преди раждането на хората;
възнесъл се той там,
когато се завърнал.
Заклинания аз зная -
не ги знае никой,
даже жените на конунги;
помощ - такова
е на първото името -
помага в печали,
в тревоги и горести.
Знам и второ -
то лекарска
полза принася.
Зная и трето -
то ще защити
при битка с врагове,
остриетата им притъпявам,
техните мечове и копия
са в боя безполезни.
Четвърто зная -
ако ми вържат всички крайници
с крепки окови,
така ще извикам,
че в миг ще паднат
възели от китките
и окови от глезените.
И пето зная -
ако пусне стрела
врагът мой в сражение,
ще погледна - и стрелата
не ще долети,
на взора покорна.
Шесто знам -
ако неприятел с корени
мисли да ми навреди -
незабавано врага,
който разбуди моят гняв,
нещастие ще го постигне.
Зная и седмо -
ако дом загори
с хора на скамейките,
тозчас аз пламъка
мога да изгася,
запявайки заклинание.
Зная и осмо -
всички да знаят ще е полезно:
където разпра започва
сред воините смели,
мога да ги помиря аз.
Зная и девето -
ако лодката
се премята от буря,
вихрите да се успокоят
и вълните да утихнат
ще пратя заповед.
Зная и десето -
ако забележа,
че вещици са полетели,
ще направя така,
че да не върнат
душите си стари
в оставените одежди.
Единадесет
другари да пазя
в битка обещавам,
в щита аз пея -
побеждават те,
в боя невредими,
от битката невредими
ще се завърнат с победа.
Дванадесетият аз,
като го видя на дърво
в примка увиснал,
такива руни ще изрежа,
така ще ги оцветя,
че той ще оживее
и ще беседва със мен.
С тринадесетото аз
водата на младенеца
мога да осветя -
не ще се допре до него меч,
и невредим
в битките той ще бъде.
С четиринадесетото число
аз ще открия
асите и алвите,
името на боговете
ще разберат хората -
това може само мъдрия.
Петнадесетото
Тьодрьорир пял
пред вратата на Деллинг;
напял сила на асите,
и почести - на алвите,
а на Один - дух.
С шестнадесетото аз
духът ще раздвижа
на дева достойна,
ако е мила девата,
ще овладея душата й,
ще покоря нейните мисли.
Седемнадесетото аз
да объркам мога
душата девича;
тези заклинания, Лоддфафнир,
ще бъдат за тебе,
навеки неизвестни;
нищо че са добри,
в бъдеще те се разбират,
и за полза усвояват.
Осемнадесетото
нито на деви, нито на жени
да кажа не мога -
един ще пази
съкровената тайна -
тук песента се прекъсва -
да открия ще мога
само на съпруга
или на сестра.
Ето речите на Високия
в дома на Високия,
нужни на хората,
ненужни на йотуните.
Благо на разказващия!
Благо на слушащия!
Който си спомни -
да ги ползва!
Благо на будните!
0 Коментари