Сенека поздравява Луцилий,
Дерзай, както си започнал, и бързай, колкото можеш, та да успееш по-дълго да се наслаждаваш на съсвършен и уравновесен дух. Разбира се, ще се наслаждаваш още докато го усъвършенстваш, още докато го уравновесяваш. Но все пак друго е удоволствието, което се ражда от един ум, чист и сияен, без нито едно петънце.
Несъмнено ти помниш каква радост си изпитвал, когато си оставил момчешката тога, заметнал си мъжка и са те завели на форума. Очаквай още по-голяма, когато оставиш момчешката душа и философията те включи в списъка на мъжете. Та нали и досега продължава състоянието, което не е детство, а нещо по-тежко - детинщина. Пък тя е и по-лоша, защото авторитетът ни е на старци, а недостатъците - на деца: дори не на деца, а на бебета - едните се плашат от от дреболии, другите - от измислици, а ние - и от двете.
Ти само върви напред и ще разбереш, че от някои неща трябва да се страхуваме по-малко, именно защото всяват много страх. Не е голямо злото, което е последно. Смъртта те наближава - би трябвало да се страхуваш, ако можеше да остане при теб. По силата на неизбежната необходимост обаче тя или не идва, или не остава.
Казваш: "Трудно е да накараш духа си да презре живота." Не виждаш ли заради какви глупости го презират? Един се обесил пред вратата на любовницата си, друг се хвърлил от покрива, за да не слуша повече ругатните на господаря си, трети си забил нож в сърцето, за да не го върнат от бягство. Мислиш ли, че доброделта няма да може да направи това, което прави прекомерният страх? Безметежен живот не може да постигне никой, който постоянно мисли как да го удължи, ако нережда дълголетието сред големите блага. Върху това размишлявай всеки ден, за да успееш спокойно да напуснеш живота, в който мнозина са се вкопчили като удавник за сламка в буен поток.
Повечето хора се люшкат между страха от смъртта и мъките на живота - да живеят не искат, да умрат - не умеят. Затова направи целият си живот приятен, като чисто и просто престанеш да се тревожиш за него. Никое благо не се услажда, ако духът не е готов да го загуби. От друга страна, най-лесно се губи нещо, което загубиш ли веднъж, не можеш да желаеш отново. Затова си давай кураж и се закалявай срещу това, което може да се случи и на най-силните. Едно невръстно момче и един евнух решили съдбата на Помпей, един жесток и надменен парт - съдбата на Крас; Калигула заповяда на Лепид да оголи врат пред трибуна Декстер, а той самия подложи своя на Хереа. Не се доверявай на спокойствието - морето се преобръща за миг; за миг кораби потъват там, където са се кротко полюшвали. Помисли си, че и разбойник, и враг може да опре нож в гърлото ти. По-високо от теб може никой да не стои, но и най-долния роб има власт да се разпорежда с живота и смъртта ти. Казвам ти - всеки, който е презрял своя живот, е господар на твоя. Спомни си примера на онези хора, които са станали жертва на домашни заговори, на открито насилие или измама - ще видиш, че загиналите от робски гняв са не по-малко от загиналите от царски.
И така какво значение има за теб, колко се силен онзи от който се страхуваш, след като това от което се страхуваш е по силите на всеки? Ако случайно попаднеш във вражески ръце, победителят ще заповяда да те поведат - и то ще е натам, накъдето и бездруго вървиш. Защо се самозаблуждаваш и чак сега разбираш това, на което си отдавна подложен? Казвам ти: откак си се родил, все натам те водят. Такива неща трябва да си повтаряме, за да чакаме спокойно последния час, страхът от който трови всички останали.
Но за да завърша писмото, ето какво ми хареса днес - и то е плод откъснат от чужда градина: "Голямо богатство е бедността, съобразена със закона на природата". А нали знаеш какви граници ни поставя този закон? Да не изпитваме ни глад, ни жажда, ни студ. За да прогониш глада и жаждата, няма нужда да търкаш праговете на големците, нито да се подлагаш на нечия надменност или презрителна любезност, не е нужно да прекосяваш морета, нито да ходиш на война: леснодостъпно е това, което изисква природата, и е съвсем постижимо. Потим се за излишни неща, те ни карат да изтъркваме дрехите си, те ни принуждават да остаряваме във военните палатки, те ни тласкат към чужди брегове. Това, което е достатъчно, ни е под ръка. Богат е оня, който добре съжителства с бедността. Бъди здрав!
0 Коментари