Дойдох да нося меч

Войната е епична, води се на смърт
за твоята душа и земния ти сън,
свиваш се ограбен, 
трепериш пред очите на нощта 
и земният ти дял е изтекъл и загубен, 
да умираш струва ти се мъчно, 
да мечтаеш – закъсняла суета. 
Не те залъгвам с химни от небето, 
ангели не ще видиш в неземна светлина, 
духът лети невидим 
над чашата отрова и бездната една. 
Тънък и ефирен, лек и прав,
с крилата си задвижва човешката душа. 
Знае колко без да мери,
живее вечно всеки миг, 
зло видиш ли, 
в себе си дочуваш неговия вик. 
Когато си от нещастие ударен
и тялото сакато движи се едва ...
Когато си предаден 
и удрят те с камшици измамните слова.
Или сам трепериш сред пустиня от вечна тишина ...
Позови духа - 
роденият в лавината не трепва, 
красив е потопеният в утринна роса, 
справедлив е, който слуша гората да шуми. 
Човешка воля 
пъстър свят в тебе ще строи, 
там ще бъде всичко, което искаш 
и повече дори - 
сам ще поставиш неземно слънце 
над горски тишини 
до бистри езера и водопади, 
мисълта ще реди лампади, 
ще се срещнеш с милите предци - 
усмихнати и млади. 
И няма време глухо срещата ви да изяжда.
Няма нужда в този свят грубо да ви отдели. 
Жив ли си, 
ще живеят и твоите мечти. 
Там е твоето безсмъртно щастие, 
натам свободен духът ще полети, 
когато набързо кажат „Мъртъв е“
една сутрин на равнодушните зори.