Завръщане на фашизма в Русия. Александър Дугин и Четвъртата политическа теория

Началото. Дисидентския кръг

Първите врани предвещаващи идването на чумата се появяват под формата на антисъветски, писателски кръг около ъндърграунд писателя Юри Малеев. Омразата към всичко съветско довежда до култ към ирационализма : окултизъм, окултни ритуали, отказ от науката, потопяване в езотерически нацизъм. През 1974 Малеев емигрира, а глава на кръга става Евгени Головин. Той въвежда нови практики, например желае да го наричат Фюрер и именно той дава окончателното название на кръга - „Черен орден на СС“. В литературните вечеринки започват да се носят дрехи с нацистки символи, а вместо поздрав да се вика „Хейл Хитлер“.
Лидерът успява да намери портрет на А. Хитлер и го поставя на стената в своята стая.В началото на 80-те, младият син на лейтенант от ГРУ се присъединява към висококултурната компания за постоянно. Перспективният младеж се нарича Александър Дугин. Тогава бъдещият езотерически философ още нямал брада и не пял дитирамби за брадолюбието. Дугин помагал на компанията с своите преводи на Юлиус Евола. Последният е европейски мислител, който обединявал щедро фашистките идеи, ултранационализъм,анти-демократизъм,анти-кумунизъм със езотерически практики (демек евтина мистика за идиоти). Друг учител на Дугин бил Рене Генон, създателят на „интегралния национализъм“, но Евола, създателят на нео-фашизма в Европа бил човекът, който най-много повлиял на формирането на фашизоидите в Русия в тези години. Александър Геляевич Дугин се потапява все повече и повече в мистицизма, фашизма и антисоциалното поведение. Дугин избира за псевдоним името Волфрам Сиверс, който се явява командира на Аненербе – окултната организация на Третия Райх. Дугин забавлявал дружинката маняци и психопати със сочни поеми описващи убийства, мъчения, канибализъм и оргии.

"Сънят на разума ражда чудовища"

Взаимните подигравки били норма на поведение в групата, чиито цел била да „се превъзмогне всичко човешко“ за да се превърне личността в „свръхчовек“. Обичайни били ходенето на четири лапи около статуя на Пушкин, скимтене като куче, виели като вълци и въобще имитирали всякакви неща от животинския свят. Това много повече ни разкрива същността на фашистите/нацистите отколкото патетичните и лъжливи речи за „Отечеството“ и други празни абстракции с главна буква. Хомсексуалните контакти се приемали като провокативно поведение и нарушение на табутата на обществото. За приемане на нов член на тайния кръг се извършвал ритулизирано насилие и подигравки. Смешни изглеждат хомофобните изказвания на днешния Дугин в сравнение с това какви ги е творил в своята младост. Въобще комично се възприема идеята, че за да се станело свръхчовек, трябва да човекът да се спусне до животинското, тоест да стане животно – кръвожадно, похотливо, завистливо и така по цялата гама. Това, че се превръща чисто и просто в най-обикновено шимпанзе дори не му хрумва на нациста, защото самосъзнанието при него не съществува за да му го каже. По това време Дугин се жени за първата ЛГБТ активистка в страната Евгения Дебрянская. Доказателства няма, но нищо чудно тогава Дугин просто да е получавал пари от западна посока за своята дейност. Явно й е чел прочутите си романтични стихове:
„Милион в реката. Милион в печката. Нашите револвери не дават засечка.“
Романтическият период на дисидентство завършва с ареста на фюрера Головин и разпадането на ненавистния им Съветски съюз.

Александър Дугин

През 1989г Дугин се лепва за дясно радикалната група „Памет“. Тук свръхфилософа влиза в централния съвет и чете лекции на теми като нордически мистицизъм, окултен фашизъм пред разностранна публика от монархисти, анти-семити и обичащи поздрава „Зиг хайл!“ статисти. Реторичен би бил въпросът какво е правило съветското КГБ тогава. Аз ще ви кажа - КГБ според заповедите на преродилата се КПСС, която по това време отдавна е натрупала капитал чрез спекула и изкуствено преидзвикан дефицит на стоки, е курирала такива хора като Дугин, а целта е естествено събаряне на социалистическия строй и замяната му с капиталистически, при който вече натрупаните капитали ще ги направят истински господари.

Лекциите включвали и пространна история на нацистката организация Аненербе (Нацистки институт по запазване на културното наследство), до чиито архив Дугин се добира благодарение на своя баща. Аненербе существувало от 1935г до 1945г и целите му били изработване на мистически доказателства, които да оправдават нацистката идеология. Общо взето попщина само, че с Фюрера начело, а не папата. Дугин придобива знания, недостъпни по онова време за повечето съотечественици, и почва да печели влияние популяризирайки именно фашистките идеи. Но дори и прото-буржоата леко се втрещили от кошмара бликащ от лекциите на консервативния философ и Дугин бил принуден да напусне групата. Трябвало да се търси по-сигурна политическа опора.

Дугин става популяризатор на фашизма през 90-те години в Русия

Дугин започва да се изживява като черен маг, благодарение на знанията от архивите. Изучава упорито всички форми на фашизма. За кратко време неговата фигура става основния пропагандатор на фашистките идеи от Евола до Корнелиу Кордреану. Скоро пан Дугин започва да замесва свои измишльотини в гювеча. Ето какво пише той през 1997г: „Фашизмът е национализъм. Но не какъв да е национализъм, а революционен, протестен. Романтически,

идеалистичен, опиращ се на великия мит и на идеята за трансцедентност. Той се стреми да осъществи наяве Великата Мечта: да роди героическото общество и свръхчовека и така да трансформира света. На икономическото равнище той се стреми да подчини индивидуалните интереси на приципа на доброто за нацията, справедливостта и братството. И последно, фашисткият поглед на културата отговаря на пълносто отричане на хуманността, на която израства така наречения интелигент. Фашиста мрази интелигента като вид. Фашиста вижда зад маската на интелигента преоблечен буржоа, претенциозен търговец и дърдорко, безотговорен страхливец. Фашиста обича насилието, свръхчовешкото и ангелическто едноверменно. Той обича студа и трагедията, не обича топлината и комфорта. Тоест всичко, което изгражда същността на „националния капитализъм“ отвращава фашиста, защото той се бори за победа на „националния идеализъм“.

Рене Генон

    Ех, пан Дугин, колко красиви слова за прикритие на нищожеството на тезите. Първо ти самият си интелигент, защото интелигент е всеки работник на ума, независмо от неговите идеи. Попове, жреци, магове, поети, писатели, философи, историци, библиотекари – всички са интелигенти, някои по-разумни, други съвсем бръкнали в контакта, но това няма значение. Второ за твоето бръщолевене, или по-точно мистическо блеене ти плаща именно този, срещу уж който говориш – буржоата, в него са средствата за производство и ти, пан Дугин, си негов слуга. Блееш така, че на него да се харесва това, което блееш. А иначе как се побира в главата ти, че „интересите на нацията“ се противопоставят на интересите на буржоазията не знам - всяка държава представлява обединената воля на класата, в която са средствата за производство. Който притежава начините за производство на храна, подслон, лекарства, оръжие и т.н. той се превръща в управляваща класа. В капиталистическата държава това е класата на капиталистите, тоест буржоазията. Тя решава какви закони са й изгодни, тя плаща на разни интелигенти като Дугин за пропаганда на изгодна идеология. Нейните интереси съвпадат напълно с интересите на държавата, защото това е тяхната държава, тя съществува за да могат да налагат властта си (съвсем тоталитарненко) над всички. Исторически именно буржоазията създава нацията и националната държава, за своя изгода естествено. Национализмът е и винаги е бил основаната идея на всички буржоа.

Но да се върнем към философските приключения на Дугин, които напълно ще онагледят изказаните твърдения. Като всеки десен фанатик той иска да пробие нагоре, дали поради пари или ,което е по-вероятно, защото напълно искрено вярва в кафявата си мистика. Дугин каца на първи канал на руската телевизия (ORT по това време) и под врещените погледи на руската публика започва да гъгне за национализъм, корпоративизъм, етатизъм, спиритуалистика и така нататък по списъка. Неговото предаване „Тайните на века“ пълно с постмодернистичен винегрет от фашизъм и теория на конпирациите прави на каша и последните остатъци от разум на жителите на младата Руска федерация. Дугин събира редакция от фашизоиди и започва да издава езотерически алмнах „Скъпи ангел“ и списанието „Елементи“. Именно там черният маг хваща бика за рогата: „Фашизмът ни интересува предимно откъм духовната, идеалистическа страна, като идеология, която се опитва да превъзмогне класовите противоречия в обществото чрез обръщане към националния фактор“. Тук се полага да зададем патетично класическия реторически въпрос „А по какво по-точно се различава подхода на Дугин от този на Мусолини и Хитлер?“ Практически по нищо! И Хитлер и Мусолини искат да преодолеят класовите противоречия на капиталистическото общество чрез солидарност между класите. Тоест работещият по 12 часа, недоплатен, унижаван и заплашван с уволнение работник трябва да обича своя експлоататор, неговата 100-метрова яхта, частния му самолет, безсмисленият лукс и да приема тежката си съдба в името на нацията. Ограбеният чрез кожодерската цена клиент трябва да обича като брат спекуланта, който и завишава същата тази цена. А нацията се състои от милиони такива като него изтерзани работници, измамени клиенти и хиляди експлоататори, тоест работникът се приканва да бъде съгласен да го ескплоатират в името на бъдещата експлоатация. Огромната лъжа на фашизма е, че нацията се отъждествява с рода, всички сме с една кръв. Драги фашисти, нещо сте се заблудили – в рода няма наше и ваше, там собствеността е обща и решенията се взимат с общ съвет било то на старейшините, било на войните (както тинга при викингите). Там няма слуги и господари. А във вашата нация всичко принадлежи на буржоазията, а другите хора й робуват за насъщния залък и толкова, включително и уж много страшните охранители. Какви общи цели? Каква солидарност? Даже уж храбрите и сурови войни коленичат и протягат ръка за да им пусне търгаша някакви смешни пари. А после за тези жалки стотинки отиват да убиват собствените си братя по нация. Добро семейство няма що. Ти, драги Дугин, лишаваш ли от храна някой от твоето семейство, защото примерно не може да работи? А? Нещо не те чувам.

Юлиус Евола

Но Дугин продължава да съединява огън и лед в книгата си „Консервативната революция – Третият път“: „Консервативните революционери желаят завръщането на идеалният предкризисен свят на Традицията, до този ред, който не само предшествал Революцията, но и причините, които са я довели. Ние сме за революция, тотална, всеобновяваща, радикална, но в посока обратна на лявата.“ А защо, драги Дугин си решил, че „светът на традицията“ е идеален? Ти чел ли си антични произведения, например „Илиада“? Там да не мислиш, че не са отразени социални противоречия, нямало е борба на идеите или пък там хората са били много щастливи? И кога точно било това идеално време? И кога точно не е съществувал технически прогрес, който води и до изменения в обществото, а оттам в морала и изкуството? И алчността, и експлоатацията, и войните са се появили в резултат на материалния прогрес, точно във времето, когато човекът започнал да произвежда повече, отколкото може да изяде. И вместо това да доведе до благоденствие и щастие, ей го човекът препасал меч, със копие и щит, тръгнал да заграби натрупаното от други или принуден да се защитава от подобни алчни набези. Няма добри и лоши, всички са принудени от желанието да оцелеят, ако трябва за сметка на други. Какво по-точно му е идеалното на този свят?

Колко възвишени са прорицанието на Вьолва и Откровението на Йоан, където се представят наистина идеални светове, който ни чакат, ако тези приказки бяха верни разбира се. Колко мъдри и поразително чисти са тези надежди на хората, в сравнение с мръсния животински двор на фашистките теории. Но да не се отклоняваме, за тези мечти ще говорим отделно. Дугин нищо не може да го спре и той издава „Хиперборейска теория“ , където, каква изненада, се представя теорията на първия ръководител на „Аненербе“ - Херман Вирт. Пак миш-маш от исторически, метафизични и културни фалшификации за арийската, нордическата и хиперборейската „раси“. Интересно е как се нарича всяко племе или култура с името „раса“ само и само да се обособят някакви по-особени „раси“, което пък да бъде представено като извинение за всичко – от грабителски войни до колониална политика.

Във връзка с публицистичната си дейност Дугин осъществява връзка с лидера на „Национална Болшевишка Партия“ Едуард Лимонов и става едва ли не втория по значимост в тази невъобразима по мащабите на абсурда си партия. Там той става главния магьосник-идеолог по следния леко комичен начин. Дугин и Лимонов пиели бирица в павилион на улица „Арбат“ и дискутирали благо за новата си партия, Дугин се навел и свойски произнесъл следните слова: „Вие, Едуард, сте воин и шатрий, Вие водите хората. А аз съм Мерлин, свещеник и магьосник. Моята роля е женска - да обяснявам и утешавам.“

Дугин, Лимонов, Летов

Надеждите на Дугин обаче не се оправдават, защото партията на Лимонов се оказва повече арт-проект, галерия от ярки, творчески личности отколкото сила, която може да вземе властта. Тук е мястото да спомена Егор Летов и неговото творчество – всъщност послушайте и ще се насладите на уникална лирика и съвсем не лоша акустика на китара. От този период са се запазили впечатленията на Летов от съвместната им работа с Дугин. Постоянно трябвало да слуша как трябва да се отърват от казахтанците и подобни. Един път Дугин пийнал малко и започна да разказва как облак космическа плазма лети към нас и всички ще умрем за по малко от година. На изказването на Летов, че Ленин е гъба, Дугин скочил да го бие и едва не се изпотрепали. Друг път Дугин почнал да разказва за това как в едно голямо казахтанско блато живеели блатни хора, които не излизали от водата, а дишали с тръбички. Блатните хора се кланяли на огромен триметров котарак. Така се получава като се смесят метафизика и гъби. В едно интервю във вестник „Завтра“ („Утре“) Е. Лимонов определя ролята на Дугин в организацията по следния начин : „Дугин може да се нарече Кирил и Методий на руския фашизъм, защото той донесе от запада нова вяра и знание за него.“ На брадатия шаман обаче му омръзва интелигентската атмосфера, той иска власт и богатство.

Атлантисти срещу Евразийци

Разочарованието от „Лимонката“ насочва Дугин по нов път, а именно добрата стара „геополитика“, така добре начертана в „Моята броба“ на А. Хитлер. Въобще навсякъде, където прочетете геополитика, разбирайте че става върпос за фашистки политически детерминизъм. Тоест политиката на всяка страна не зависи от волята на управляваща класа, а от природно детерминирани особености като географско положение, климат и съседи. Чрез фалшификата наречен „геополитика“ се приписват на всички държави неизменни, „вечни“ политически интереси, които, о каква изненада, са просто билогически детерминизъм насложен върху политиката на отделните държави, по същия модел както античния човек си обяснявал природните сили чрез човешката анатомия и генеалогия. Да беше видял сега господин Хитлер как набедената за „вечен враг“ на Германия Франция мирно си съществува дори без фактическа граница с източния си съсед. Но да се върнем на Дугин, който с облещени, фанатични очи почва шаманските си заклинания по абсолютизириране на географския фактор за политиката на Руската федерация и мощно пуска от печаницата две книги - „Великата война между континентите“ и „Теория на конспирацията“, където движеща сила на обществата не е, видите ли, класовия антагонизъм и борба, а борбата между два скрити ордена – Евразийци и Атлантисти, които били тайни сили зад всички войни. Евразийците се делели на червени и бели и били близо до германския нацизъм, с явна гордост подчертава Дугин. „Ние намираме представители на евразицийте в германския Абвер (разузнаването на Третия Райх), начело с Химлер, които падат убити от подлия заговор на атлантиците“. Сега разбирате ли за нивото на кукувщина на всички идиоти, които напълно сериозно обясняват политиката с борба между масони, розенкрийцери, неотамплиери, рептили и всякакви други таласъми на бедното въображение.

Херман Вирт

Лека-полека безумния брътвеж на статиите и книгите на Дугин бива забелязан от дясното крило около Борис Елцин и се превръща в негов изразител. Самият Дугин не прави нищо за да влезе във властта, самата власт го избира и оттам започва стремителното покоряване на върха (по скоро спускането в бездните на политическия ад). Дугин става острия език на консерваторите срещу либералните олигарси, подобни на Анатоли Чубайс, които искат тихичко да печелят пари. По-подробно за този ранен политически период може да научите в книгата на Чарлз Клоувър „Черен вятър, бял сняг – възходът на руския нов национализъм“. На изборите през 1995г. Дугин участва като самостоятелен кандидат и разчита предимно на аората си на черен маг, ориенталски Тамплиер и екзорсист, смесвайки магически ритуали със съветски патриотически песни, на втрещените избиратели се предлагат епизоди от сексуална и черна магия на Херменетичния орден на Златната зора. Навярно се досещате, че Дугин не е единственият клоун в цирка на буржуазните избори. Еротизма и черната магия не помагат и Дугин не е избран в Думата. От тези избори Дугин си изважда поуката, че фашизмът не дава плодове ако се практикува от банда юбермаргинали и не стане идеология на господстващата класа.
Именно затова в края на 90-те Дугин напуска предишната си партия и изненадващо се присъединява към партията на староверците. Староверците в Русия са нещо като сектата на амишите в Щатите – с бради, консерватори и т.н. Само дето не са толкова миролюбиви като американските си колеги. Брадатият философ става изряден никонианец и започва да точи своите идеи за „консервативна революция“, но вече с авторитета на руската църква зад гърба си. Разбирате ли какво чудо на чудесата представлява църквата, която приема за свои говорители фашисти, сатанисти и всякакви подобни клоуни. Новият авторитет прави от Дугин говорител на руската Дума Генади Селезньов. Започва сътрудничеството му с Николай Клокотов, командир на Генералния щаб по времето на Елцин, който пише предговора на следващата „гениална“ творба на черния маг - „Основи на геополитиката“. Съвсем скоро Дугин започва да чете лекции пред Главния щаб. Значи още в края на 90-те, докато някои са се кефели на Русия под звуците на „Любе“, в руския генерален щаб са били на почит фашистки планове за завладяване на чужди земи и народи, точно по Хитлер. Армията някога победила фашизма и нацизма сега се води от фашистки, базирани на полюциите на психопат, идеализми нямащи нищо общо с реалността. Води се от наставленията на човек, който твърди, че съществува триметров човекоподобен котарак, както в анимационното филмче за Леополд. Така се посяват семената на агресивната война и безсмисленото унищожение.

Дугин

Изворът на премъдростите на Дугин, не е местен, а чуждестранен и по-точно на запад. Там не само черпи знания, но и търси разбираща ги аудитория. Дугин успешно се рекламира и е особено активен в намирането на контакти сред западните фашисти и „новото дясно“ - A. de Benois, D. Wenner, белгийският колаборант и бивш есесовец J. Thiriart и много други. Дугин работи дори с американски фашисти като „великият магьосник“ David Duke, който пък от своя страна пътува в Русия за да напише книга „как евреите наложили комунизма в Русия“. Фашизмът, колкото и парадоксално да звучи, представлява международна идеология. Няма руски, американски, полски, украински фашисти – всеки се мисли за уникален и самобитен, поради собственото си невежество и липса на знания.

Четвъртата политическа теория

Може да се определи много кратко – загримиран фашизъм, но ние се стремим към познание, затова да потеглим по дългия път. През ранния си път Дугин е привърженик на „третия път“ на фашизма, но в началото на новия век той формулира окончателно идеята за четвърти път – Четвъртата политическа теория на Евразийството. Дугин получава от властта място в МГУ и става „стабилен“ човек. Философията на Дугин често предизвиква рздразнение и критицизъм от страна на други философи. Например Аркадий Малер описва философията на Дугин по следния начин „Дугин няма напълно развити философски възгледи. Под философия се разбира холистичен, вътрешен възглед за заобикалящия свят, който има ясни позиции за онтологията, еписемологията, етиката, естетиката и други. Дугин не притежава подобни ясни позиции, той синтезира различни филососфски и идеологически направления, които са много трудни за комбиниране поради своят противоречивост. Този постмодернистки хаос от идеи става невероятно удобен, за да поддържа мненията на самия Дугин. По негово желание и с посред ситуацията той става десен или ляв, консервативен или, напротив, революционен. Когато се нуждае от това, Дугин става стриктно православен, а когато не – той вече се подвизава като свободен визионер. Ако му потрябва Дугин се превъплъщава в ролята на руски националист, през останалото време той почита другите нации като евразиец.“. Повече четете в книгата на Аркадий Малер „Не консервативна, не православна, не философия“
Нека набързо нахвърлям петото измерение, в което Дугин пребивава. Във вселената има три основни „начала“, нещо като божествени същности - аполоническо, свързано с победата, светлината, доброто, идеалното; Дионисиево – предстяващо земното, телесното,плодовитото, шеговитото (трикстер) и великата нощ – тъмното, женското, безсмисленото, мъртвото, свързано с богини като Ищар. Народите на земята и в човешката история според културата си се делят на тези три групи – аполонически култури са елините, римляните, руснаците (естествено), пияния и плодовит Дионисий представляват незначителните и малобойни народи, а народите славещи Ищар са англо-саксонците и германците. Даже в една своя лекция Дугин анализира вярванията на американските индианци, като невярно представя днешните американци за последователи едва ли не на културата на автохтонното американско население, която е пак свъразна с Великата нощ. Тук не трябва да се прави, че Дугин е невежа, напротив философът-брадолюб отлично познава древните култури, религии и езици. Което не пречи на налудничавите му интерпретации. По съвсем субективен начин се разделят човешките народи на прекрасни, посредствени и зли. Културата се представя за иманентни (постоянни) черти на определен народ, а не като постоянно развиваща се надстройка на материалното развитие на същия този народ. Тоест имаме въвсем профанска абсолютизация на момента, вместо процесите да бъдат разгледани в историческото им развитие. „Консервативната революция“ Дугин представя като завръщане в кръговото историческо движение, в което „ние никъде не се стремим и изживяваме едно постоянно, ярко настояще“, Движението в кръг, естествено, изобразява отказът от историческо и материално развитие. Движението в кръг се смятало за свещено за славянските народи – едновременно изобразяващо слънцето и вечно обновяващият се живот на сезоните и човешките възрасти. Само, че Дугин пак бърка, като смята, че древните славяни не са се развивали материално и културно. Всички народи напредват или регресират според начина на производство на материални блага (храна,подслон,сигурност), а идеята, че този процес може да се спре по собствено желание, е чисто идеалистическа.

Късен Дугин, на фона на летящи чинии и Кремъл

Четвъртата теория се харесва от руската буржуазия, защото първо посочва руския народ като „правител на историята“, тоест оправдава агресивна политика спрямо съседите или колониите и, второ, представя доказателства (фалшиви) за това как вражеската „западна цивилизация“ едва ли не произлиза от ада. Все пак трябва с нещо да се насъскат бойните павиани. Мястото на главен шаман добре се плаща при това. Е да, професорите в МГУ се втрещили над опита за докторска дисертация на Дугин, пълна с ненаучен, мистичен брътвеж за танца на фракталите. На образовани хора четвъртата политическа теория не може да повлияе, но затова пък на необразования, държан насилствено в животинското си състояние народ (чрез 12ч работен ден) четвъртата теория влияе изключително качествено. Чрез устата на Дугин говори руския олигархат, който вече се вижда владетел на огромна сухоземна Евразийска империя, която от време на време си спретва рицарско дуелче с инфериорната на нея морска Атлантическа империя, помежду търговийката с газ и нефт, колкото да си премерим силите, без да има за цел победа. На павианите естествено се обяснява, че се води последната битка между доброто и злото, между вечни врагове.

Есхатология по Дугин

Постоянно завръщащата се идея на Дугин за края на света разкрасява отлично и без това шарената купчина смехории. Но нека цитираме призива на Дугин „Есхатологичната мобилизация на евразийците е оповествена! Всичко е пред изпълване и завършване. FINIS MUNDI - краят на света. Страдайте с нас. Умирайте с нас. Убивайте с нас. Пейте с нас. Изчезнете с нас. “ Колко много наподобява това с изказването на Джордж Буш Младши в началото на втората война с Ирак : „We will lead the world through suicide and murder“. Ръкопляскания, бурни ръкопляскания, божествени сте и двамата. Какви прекрасни индивидууми се появяват на върха чрез обратната селекция на капитализма. Путинската власт наследява Дугин заедно със всички други грешки и империалистически химери. Неговия фанатичен, идеалистически брътвеж става удобно извинение за всички бъдещи престъпления. Дугин става един от езиците на империалистически настроената руска буржоазия и неговият вик „Убивайте!Убивайте!Убивайте!“ се разпространява по всички канали ден и нощ и попива в неукрепналите, лишени от знание мозъци, за да се претвори в чудовищни и позорни дела.