Ахтунг! Ахтунг! СССР виновен за Втората световна война

   Броди възхитителния пропаганден мит, че отговорност за разпалване на Световната война следва в равна степен да се положи на Германия и СССР, защото те заедно завладели Полша, а пък от това следвало, че комунизмът е равен на нацизма и особени разлики между нацистите и комунистите до началото на Втората световна война въобще нямало. Даже след началото на войната разлика нямало, заедно Сталин и Хилер разделили Полша като шоколадова торта. В резултат на това европарламентът приел резолюция, в която официално признава СССР за виновник за Втората световна война, наравно с Германия. Съветския съюз бил виновен за най-разрушителната в историята на Европа война, защото подписал съвместен договор за ненападение на 23 август 1939 година известен като „пакт Молотов-Рибентроп“, по имената на външните министри от Райха и СССР, които са го сключили. Договорът няма клаузи предвиждащи агресивни действия, но работата била в тайните клаузи, където се делят сфери на влияние, в това число в Полша. Един вид Хитлер нападнал, защото Сталин обещал да не го напада. Нека да установим степента на вина на Съветския съюз като озвучим още няколко исторически факта за пълнота на картината ...

   За начало ще превъртим лентата назад до 1917г. когато Полша, в условията на пълно разваляне на Руската империя, получила независимост, която била признана от правителството на болшевиките. Веднага след това на власт в Полша взели пичове с леко крайни националистически възгледи, под командването на позитивно настроен към всички съседни държави Йозеф Пилсудски,който в добавка бил и със силно развити русофобски наклонности. Дотолкова мразел всичко руско, че през първата световна воювал против Руската империя в състава на полски доброволчески батальон в австрийската армия. Всъщност ако погледнем от друг ъгъл човека тогава просто е искал да освободи отечеството си. Няма лошо, но лошото идва когато този краен националист взима властта и започва да управлява като диктатор. Пилсудски си спомнил за границите на силното някога кралство Реч Посполита (които били от Балтийско до Черно море) и решил да разшири Полша именно в тези исторически граници, като завладява чужди земи и народи. В 1919г. окупирал значителна част от Беларус заедно с Минск, завзел Вилнюс (столицата на Литва) в 1920г., както и голяма част от западна Украйна. Червената армия най-после обърнала внимание на полския патриот с големите мустаци, и след като победила белите фашисти се придвижила в посока Варшава, по пътя освобождавайки Минск и Киев. Тогава командващият червените сили Тухачевски атакува Варшава, но е отблъснат. В хода на тази война и двете страни се изтощили взаимно и сключват мир, според който западен Беларус и западна Украйна остават в Полша, а източен Беларус и съответно източна Украйна преминават в СССР. Такъв мир не устройвал поляците, защото столицата  Минск  оставал в Съветския съюз, а не устройвал и самите украинци и белоруси, защото се оказали в две различни държави. Следващите 20 години поляците преднамерено не допускат посещението между роднини през границата, пропускат множество въоръжени банди и устройват контрабандни канали за оръжие.

  

   Пилсудски се разстроил и по собствена воля подал оставка, но след четири години в 1926г. извършил държавен преврат. Вземайки властта, този път шега нямало и пан Пилсудски устройва мини фашистки режим, с репресии и „велика идея“ да се създаде могъща полска държава върху костите на враговете, като този път се предвиждало Беларус, Украйна и Литва да бъдат „обзаведени“ с марионетъчни правителства, които да служат като буфер с СССР и да извършват нападения на съветска територия. За осъществяването на тези цели полският фюрер създава в 1926г. тайната организация „Прометей“, в която се събират националисти от Русия, Грузия, Украйна, Азербайджан, Татарстан и се водела работа по разложение на СССР по национален признак. Приликата между целите и методите на „Прометей“ и на сформираната от германските нацисти РОА е повече от очевидно. Всичко изглеждало толкова прекрасно и обещаващо ...

  През 1933г., както всички знаят, в Германия идва на власт чрез назначаване на поста канцлер незабравимия патриот на немската нация – Адолф Хилер. Пилсудски веднага предприема стъпки за създаване на съюзнически отношения, двете правителства имат сходна нацистка идеология и общ враг на изток. През 1934г. Полша сключва пакт за ненападение с Германия, за който много пропагандисти не желаят да научите, но вие ще научите. Не от всеки ъгъл се крещи за „пакта Нойрат-Пилсудски“ и се разчита, че отрупаният с работа роб няма да има време да изрови какви са историческите факти. Както и да е, Хитлер и Пилсудски прекарват една година във нежна любов и разбирателство, след което, в 1935г, неочакваната смърт на Йзеф Пилсудски ги разделя завинаги. Хитлер присъства лично на погребението, показвайки почит и сходство във възгледите.

   Политиката начертана от гения на полската нация продължава да се следва точно. Скоро тази политика дава обилни плодове. През 1938г. Райхът и Полша раздробяват Чехословакия. Отначало германската армия окупира Судетската област, а след това полската армия нахлува в североизточната част на страната. Чехословакия се обръща за помощ към всички западни държави подред за да получи дипломатическо „дъра-бъра“ и „дълбока обеспокоеност“, тоест едно нищо. Хитлер трябва да погълне индустриализираната Судетска област, увеличавайки двойно промишления си потенциал и да получи заводите „Шкода“, от които ще бълва танкове за завладяване на огромния СССР. Съветите искат да помогнат на Чехословакия, но единственият път дотам минава през полска територия. Полша, напълно разбираемо, отказва категорично да пропусне съветската армия през своята територия. Та нали самите те, заедно с Германия са окупирали Чехословакия.

   Черешката на тортата на западното лицемерие се поставя през 1938г с подписването на Мюнхенския договор (т.нар. „Мюнхенски сговор“) между Франция, Британия, Германия и Италия. В уютна, приятелска атмосфера, похапвайки фондю и попийвайки шампанско, Чембърлейн, Хитлер, Деладие и Мусолини разделят нападнатата страна на парчета, като най-тлъстото парче е за Германия, а трохите за фашистка Полша и фашистка Унгария, втората являваща се официално съюзник на Германия. Особено нагло и озадачащо е поведението на Франция , която има писмен договор за взаимопомощ с Чехословакия. Страната Чехословакия престава да съществува – чешката част се преименува в Протекторат „Бохемия и Моравия“ и преминава директно в Третия райх, а в по-малката и не толкова индустриално развита словашка част се поставя марионетъчно правителство. Представителите на Чехословакия са поканени на другия ден, колкото да подпишат сключените без тях договори. 

Завладяването и разделянето на независима държава трябва да се полее:

   Гледайки на всичко това Съветският съюз си прави заключенията кой на кого е съюзник в Европа и колко неосъществима е идеята за общ отбранителен съюз срещу Хитлер. Неочаквано за „опеклите работата“ англичани Сталин натоварва Молотов да търси възможности за подписване на договор за ненападение с Германия. До 1938г. СССР е единствената страна, която не е подписала такъв договор с Германия. Ако не броим Щатите, но те са твърде заети да продават милиони тонове самолетно гориво и ценни суровини на Хитлер, както и да му връщат целия златен резерв. Да има парички за да купува още. Нищо лично, просто бизнес. Тоест престъпно е да насаждаш идеология оправдаваща грабителска война, но да продаваш директно гориво и материали този, който смята да води грабителска война е ... разбираемо и похвално.  

   Дипломатическите сонаджи завършват с успех, защото нацистите с охота искат да сключат договор, който не смятат да спазват и така „неочакваното“ нападание ще бъде още по-неочаквано. Дали нацистите сами себе си излъгали, давайки няколко години допълнително на СССР да се подготви за войната, с благите надежи, че Сталин е идиот и наистина смята, че с един лист хартия ще спре военните действия или банално са си осигурявали гърба за да довършат работата в Европа, не се знае. Но по-вероятно е второто, което показва, че и двете сили са имали отлична дипломация, които служат на два напълно противоположни обществени строя. Забравете митовете как Рихард Зорге счупил радиопредавателя да предупреждава Сталин от Япония, пък идиота му с идиот, не вярвал, че новите му германски "приятели" са маскари. Само през първата половина на 1941г. западните части на РККА са поставяни под пълна бойна готовност няколко пъти, последната от която е била една седмица преди 22 юни 1941г .

   През 1946г на процеса в Ню Йорк, на въпроса „Шяла ли да Германия да нападне Чехословакия ако не разчитала на поддръжката на западните страни?“ фелдмаршал Кейтел отговорил така: „Разбира се, че не. Ние не бяхме достатъчно силни от военна гледна точка. Целта на Мюнхенският сговор беше да придобием чешката индустрия, да спечелим време и да завършим по този начин въоръжението на Германия. Целта на нашите западни партньори беше да изхвърлят Русия от европейската политика.“ Както знаем, колкото повече се хвърля в огъня, толкова той повече се разгаря. Нищо не могло да угаси нацисткия огън на световната война след 1938г. Хитлер поглъща европейските страни една по една, ставайки все по-силен от промишлена и от мобилизационна гледна точка. Европейските държави са поробени или сключват съюзнически договори колкото да се запазят криво-ляво, някои пращат армии на изток, но други не пращат (например България, която вече се е наяла до насита от германската попара през Първата световна). Малко са страните, които са наистина предани на идеите на нацизма (в бедната и беднонаселена по онова време Норвегия се наблюдавал известен ентусиазъм) без да получават някакви съвсем материални икономически облаги, също така са малко страните, които повеждат непримирима борба още от самото начало като Югославия. Хитлер събирал ли, събирал, докато накрая събрал превъзхождащи СССР сили. В бройката Вермахта превъзхожда РККА с един милион души в началото на войната. И това без да се смятат съюзниците. Така че забравете мита, че Червената армия просто заливала гордите малочислени арийски рицари с вълни от самоубийци както хуните – гордите Нибелунги.

   Но ние твърде се отдалечихме от Полша. На 1 септември 1939 големият германски хищник сграбчил в ноктите по-дребния полски и започнал да закусва с него. Британци и французи отвърнали по абсолютно същия начин както преди с Чехословакия, вяли „възмущения“ запълват печата, Британия обявява официално война, но никакви военни подкрепления не се пращат на Полша. Най-после билянтния план по насъскване нацизъм и комунизъм и постигане на победа с чужди жертви е почти завършен. Какво ти фондю, в Лондон са нагъвали ростбиф с най-доброто уиски - толкова добри новини! Най-после Райхът ще излезе на обща граница със СССР, ще се почнат безкрайните провокации докато най-накрая лошият Съветски съюз ще нападне невинния и пухкав Райх. И целият свят ще се спусне да помага на нападнатите срещу злите агресори. Веднъж да се свърши с опасния за богатствата ни комунизъм, пък след това с Райха ще се оправим, наши хора сме все пак, рицари, не диваци.

   Полските съюзници са изоставени по най-тъп начин да се оправят сами. Дали полските панове са си представяли, че само една година след като те нахлуват и делят чужда държава, те самите ще бъдат нападнати и завладяни. На 16 септември полското правителство подло бяга да си спасява кожата, предвайки своята страна и слагайки край на всякаква организирана защита. Цари пълен хаос, от който се възползват немските дивизии, които без особени трудности се насочват към източната полска граница. СССР предугаждайки действията на Германия, виждайки ,че полската държава де факто не съществува, насочва своята армия на запад за да пресрещне немците и да придвижи бъдещата обща граница с Райха, колкото се може по-назапад и по-далече от своята собствена територия. По този начин, когато започне неизбежната война, под първия, светкавичен удар няма да се намират важни обекти и отбранителни съоръжения, както и РККА ще има повече време за реакция, когато Вермахта нападне. А че ще нападне рано или късно не е имало никакви съмнения. Отделно от тези военни съображения Съветския съюз желае да съедини белоруското и украинското население в една държава. Наживели се 20 години във „велика“ Полша, няма украинец или беларусин, който да иска да остане и в бъдеще поданик на панска Реч Посполита, а камо ли в обявилия ги за „подчовеци“ нацистки Райх. Така, че СССР се води преди всичко от желанието да спаси своето население от бъдещото избиване, което без всякакво съмнение ще устроят нацистите.  

   Както знаем по-нататък Хитлер ще се обърне на запад, колкото да довърши поглъщането на Европа, оставяйки „неутрални“ Швеция и Испания, чрез които да търгува важни суровини със САЩ и други страни. Ще купува с ограбеното злато и пари от избитите и поробени европейските народи нефт, каучук, вещества за експлозиви и волфрам за бронебойни снаряди и с тяхна помощ ще продължи да граби по-нататък. Много американски милионери стават милиардери от тази търговия. Дали е правилно да се смятат за „филантропи“ след като са приемали за стоките си пари и злато взети от трупове или печалба изработена от осъдени на гладна смърт пленници? Излишен въпрос, разбира се, в бизнеса подобни въпроси не съществуват. Няма да си дълго „бизнесмен“ ако си задаваш подобни въроси. От „Списъкът на Шиндлер“ знаем, че бизнесменът жертва целия си капитал и на Waffen SS скача като лъв за да спаси някой и друг бедняк, нали така?