Посвети се на себе си, Луцилий; другите крадат от времето ти, отнемат го, сам го пилееш - ти стори тъй - пести го и го пази. Повярвай ми: част от времето ни ограбват насила, част ни измъкват неусетно, а част изтичa само. И все пак най-позорно е да пилеем времето си от нехайство. Ако се замислиш, голяма част от живота си губим, ако нищо не вършим: още по-голяма ако вършим нещата зле; целия си живот - ако вършим не каквото трябва. Посочи ми кой придава някаква стойност на времето, кой цени деня, кой осъзнава, че умира всекидневно? Самоизмамваме се, гледайки на смъртта като нещо предстоящо - голяма част от нея вече е отминала. Годините зад гърба ни принадлежат на смъртта.
Може би ще попиташ какво правя аз, който ти давам тези съвети. Ще ти призная честно : подобно на разточителен, но прилежен човек, мога ти дам точен отчет. Не мога да кажа, че нищо не губя, но какво, защо и как губя - ще кажа; мога да дам обяснение за бедността си, но изпадам в положението на повечето хора, докарани до мизерия не по тяхна вина - всички им прощават, никой не им помага.
Е какво тогава? Не смятам за беден човек, комуто стига мъничкото останало. Все пак предпочитам ти да съхраниш своето и овреме да започнеш. Защото според нашите предци "в края пестене не бива". Накрая остава не само най-малкото, но и най-калпавото. Бъди здрав.
Второ писмо на Сенека до Луцилий
---------------------------------------------------------------------------
За безполезността на безразборното четене
От това, което ми пишеш и което чувам, започвам много да се обнадеждавам за теб - не тичаш насам-натам, не трвожиш духа си, като често променяш мястото. Това мятане е признак за болен дух. Основният белег на уравновесения ум според мен да може да спре и да остане насаме със себе си. Само внимавай четенето на много автори и какво ли не книги да не ти донесе някаква безпорядъчност и нестабилност. Човек трябва да поспре при големите умове, да се закърми от тях, ако иска да узлвече нещо, което здраво да пусне корен в душата му. Който е навсякъде, никъде не е. Хората, които прекарват живота си в пътуване, имат много домакини, а приятели никакви. Същото неизбежно се случва на тези, които не се запознават отблизо с нито един автор, а препускат, преминават през всичко бегом и набързо. Храната не е полезна и не се усвоява от тялото, ако се изхвърли веднага; нищо не пречи на оздравяването така, както честата смяна на лекарства; не се затваря рана, върху която само се изпробват лекове; не укрепва растение, което често се пресажда - нищо не е толкова полезно, че да помага мимоходом. Многото книги разсейват.
И тъй като не можеш да прочетеш толкова много, колкото имаш, достатъчно е да имаш толкова, колкото можеш да прочетеш. "не ще ми се - казваш- да прелистя ту една, ту друга книга." За преситения стомах е характерно да пробва много неща; но когато са най-различни и несъвместими помежду си, те го разстройват, а не го хранят. Затова чети винаги утвърдени автори и ако някой път ти хрумне да кривнеш към някой друг, връщай се отново при тях. Всеки ден си подготвяй по нещичко, кеото да ти е в помощ срещу бедността, срещу смъртта, както и срещу други беди. А като се прехвърлиш много, избери си едно, което да смелиш този ден. Аз самият го правя - от многото прочетено усвоявам едно.
Днес това е нещо, на което се натъкнах у Епикур - нали имам навика да прескачам в чуждия стан, но не като дезертьор, а като разузнавач. Та той казва "Достойно нещо е веселата бедност." Тя даже не е бедност, щом е весела. Беден е не който има малко, а който желае повече. Какво значение има колко е струпал в ковчежето си, колко - в хамбара; колко добитък храни и колко е дал под лихва, щом ламти за чуждото, щом пресмята не колко е спечелил, а колко още трябва да спечели? Питаш каква е мярката за богатство? Най-напред - да имаш колкото е необходимо, после - колкото е е достатъчно. Бъди здрав.
0 Коментари