Тишина

"Отведи ме в нощта, където тече Енисей
и елите стигат до звездите,
защото не съм вълк
в своята кръв
и само равен ще ме убие."
Йосип Манделщам

Лежат камъните, горят звездите
вие в тръпки всеки час. 
Мисълта за миналото време пак полита
на нощните криле със тревожен глас. 
Защо се промени?
Къде е добродушният му плам?
От самота се настудува и се озлоби,
смята, че достатъчно е плувал 
във реки от срам. 

Едно нещо знай - мъките са крайни
ако сам им сложиш край. 
Река дълбока, речице ...
Месечко, месец, свещице ...
И ти - душа удавнице, 
нека ви отмия от полепналата тъмнина. 

Набързо падна, 
но с падането заблестя, 
имаше стотина стиха ненаписани ...
Повери ги на дивата гора. 
И днес ако ходите там улисани, 
натъжени, натоварени с дела, 
спрете и послушайте трелите обичани, 
това, което другите наричат тишина.