Една гора започнала да увяхва. Падали мъртви листа, преди зелени, боровете станали кафяви, заглъхнала песента на поточетата. Разтревожили се животните не на шега.
- Изсъхне ли гората, всички ще загинем! Събрали се заедно да решат какво да правят. Дълго умували, но нищо не измислили. Накрая решили да питат гарвана, като най-мъдрата птица.
- Знам само , че сушата има общо с Ледената планина, по-добре питайте бухала, той е по-мъдър от мен – изграчил гарвана. Ледената планина наричали най-високата планина, чиито връх бил винаги скован от вечен лед. Пристигнали при бухала и той казал: - На върха на Ледената планина расте златно клонче. Ако го откъснете и го донесете, гората отново ще бъде зелена. Но дотам може да се стигне само с летене, толкова е стръмна.
Животните започнали да се съвещават, кой може да долети до върха на планината. Орелът, царят на всички птици, казал: - Ще изпратя моят верен воин, соколът. По-смела и бърза птица няма. Хвръкнал соколът. Летял, що летял, току усетил, че задухал топъл вятър под крилата му. Чул се и глас: - Аз съм Нод, южният вятър. Ние сме четири братя. Аз духам най-ниско, над мен е брат ми Зефир, той ще ти помогне, но третият ми брат Фьон духа надолу по склона и за него трябват мощни криле. Дано не срещнеш най-силния ни брат – Борей, северният вятър. Ще ти помогна донякъде, след това сам си помогни.
Издигнал Нод сокола до четвърт от планината и си отишъл. Задухал Зефир, вятърът, който прави всички неща леки и изкачил сокола до половината планина. Веднага след като си отишъл се чуло злобното фучене на Фьон, който духал надолу. Соколът не се уплашил, а смело размахвал криле, но колкото и да се напрягал не се изкачвал нито педя. От ярост соколът закълвал гърдите си до кръв и се спуснал в гората.
- За да се долети до върха трябват мощни криле – съобщил на разтревожените животни.
- Аз съм с най-мощни криле – обявил гордо орелът.
- Орелът! Слава на орела! - заревали животните във възторг. Свалил мантията си орела и раздвижил мощните си криле, от чиито сила слегнала тревата на поляната, а животните изпопадали.
Бързо стигнал орелът до южния вятър, който го издигнал до четвърт планина, а Зефирът – до половината. Задухал -зафучал Фьонът надолу и орелът три дни се борил с него, накрая успял да стигне до три-четвърти от планината.
Изведнъж затъмняло, притъмняло започнали да валят снежинки, а студът сковал дори и камъните. Разнесъл се глас-гръмотевица, който напявал заклинание:
- Яздя вихри, зима зла
мраз пращам по полето,
мрак и напаст са мойте чудеса
в лед сковавам аз, Борей, сърцето!
Това бил най-силният, северният вятър. Крилата на орела се покрили със скреж, след това със сняг, а накрая – със лед и той не можел повече да ги размахва и паднал право надолу. Не загинал, защото Нод го размразил и орелът долетял победен в гората.
- Кой ще спаси гората след като най-силният не успя ?! - тревожно се запитали животните.
- Нека и аз се опитам – подскочил черният щурец.
- Ти ли, слабак и хапльо, който не работи и има токова малки крилца, че свириш на тях като на цигулка – заподигравали се зверовете. Но за да се позабавляват се съгласили. Щурецът не останал да ги слуша, а бързо отишъл на една позната поляна с много цветя, на която намерил красива пеперуда.
- Здравей, искаш ли заедно да спасим гората? Трябва да ме пренесеш навръх Ледената планина и, няма да крия, приключението е опасно.
- За мен няма значение, определен ми е живот до залеза на този ден, така че искам да го видя от върха на най-високата планина.
Щом се съгласила пеперудата, щурецът се метнал на гърба й и полетели. Задухал Нод и щурецът попитал:
- Кой си ти, приятелю?
- Аз съм южният вятър, който кара да цъфти цветето през пролетта, не се бой.
Изкачил ги Нод до четвърт планина. Задухал Зефир.
- Кой си ти, приятелю?
- Аз съм вятърът, който духа нависоко, Зефир. Аз давам криле на птиците и подкарвам облаците. Не се плаши.
Изкачил ги Зефир до половината планина. Изведнъж се вдигнала вихрушка, загърмели светкавици и се разнесъл, без да го питат, силен глас:
- Бягай бързо, твар нищожна,
аз съм свирепия вятър Фьон,
събарям и колиба, и къща заможна.
Ураган аз яздя, и смерч, и циклон!
Щурецът въобще не се уплашил от това представяне, защото колкото по-яростно духал Фьон, толкова по-нагоре летяла тежката колкото прашинка пеперуда. Изкачили се на четвърт планина. Изведнъж се смрачило, западали снежинки, а от студ и камъните се запукали. Задухал леден вятър, а един гръмотевичен глас затътнил:
- Яздя вихри, зима зла,
мраз пращам на полето,
мрак и студ са мойте чудеса,
със сняг и лед сковавам аз, Борей, сърцето.
Но още преди да ги докосне с ледените си пръсти, пеперудата била издухана нагоре, до върха на планината.
И ето – от леда растяла златна клонка, окичена едноверменно с цветове, листа и плодове. Щурецът скочил и откъснал клончето.
- Да тръгваме обратно! - възкликнал радостно щурецът.
- Забрави ли, че се изкачих за да видя моя последен залез – отвърнала пеперудата.
Наистина залязващото слънце позлатило облаците и постепенно се скривало на запад, сякаш в огромна оранжево-червена пещ. Гледката била много красива. И пеперудата умряла, защото толкова й било съдено да живее. Останал сам щурецът на върха, като се чудил какво да прави. Накрая си казал „Ще скоча с клончето от планината и дори да се разбия долу, клончето ще стигне до гората и ще я спаси“ И малкият храбрец се хвърлил право надолу, стискайки златното клонче.
Но, както може би знаете, журецът е толкова лек, че никаква височина не може да му навреди. Тупнал право на поляната, където се били събрали животните и даже подскочил няколко пъти от радост. Допрели златното клонче до гората и тя в един миг станала както преди – зелена, а потоците весело запели.
Не дали никаква награда на щуреца, защото така и така щял да я прахоса. Затова всяка лятна августовска нощ щурецът свири за да се развесели и да забрави неблагодарността на другите животни. А пък пеперудата съвсем забравили, защото не я й знаели, само щурецът си спомня за нея. Даже съчинил песен в нейна чест:
Когато в мрака сила не помага
кога нещастие приижда от всичките страни
и духат ветрове сурови, вместо с шпага
с добрина се препаши.
Когато всичко вехне без утеха
без надежда животът си върви
през пустини, вместо рицарски доспехи
с добрина се препаши
Когато другите не вярват в нищо
не познават друго, освен грозните мълви
ти не бой се, отрежи излишното
и със добрина се препаши.
Ти знаеш къде расте от злато
клончето на вечното добро,
което може да откъсне само
рицар яхнал пеперуда, лек като перо.
0 Коментари