Вечната и святата бързо нарязва салатата (18+)

То е кухо, зло, безинтересно, 
в курвенски смях залива се лесно 
без гордост, загнило, комформистко - 
нежно, колкото нещо сухо да изтиска. 

Като стара курва е честно
и ум има по-малко от куче бесно. 
Гледа на всеки в очите
да види дали й зяпат гърдите. 

Що е то? 

На никого не си потребна,
вещице лукава и зловредна,
никой не е луд да дава
кървав доход за парчета плява.
Любов търсиш, че е доходна валута. 
Времето лети и пълни те с отрова,
а без хубост си си просто нагла сова, 
не знаеш какво да сложиш на кантара, 
разум няма да добиеш - само кожа стара. 
Тя отстоява принципите свои
от наглост, глупост, самовлюбеност порои,
а бумерангът е като метлата 
даже едно одраскване не е щетата.
Достойно бърка на мъжа си в джоба,
а се прави на достойна чак до гроба 
и поиска ли да смени за по-тлъстичък овена 
се изкарва умна, влюбена, засмена 
и прикрива с маска недостойните черти;
важно е за нея да има кой да се бъхти и поти.
Радва се на мъжките приплоди 
да я подкрепят в скандали и разводи 
и гледа бързо да се наплоди 
да има кой наивно да я благослови.
С такава разкаляна мастия 
семейството е не богатство, а пълна немотия.

Засмей се сине, 
пръв от армията свине!

Когато те боли пий ракии три.
Вместо въздишки от бурето лочи 
и вместо стихове за кивоти 
хапвай пържоли, сосове, компоти. 
Пак имаме нежна поетеса
да предлага с гарнитура и сърцето 
на оня с нищо друго освен 1000 коня, 
междувремено да каканиже
как нежна е и рани ближе.
Дано по-бързо се изниже 
тая улулица славна 
с мисловна дейност бавна.

Обичта към теб ме съживява,
както пораства цвете от мъртва плява,
дай усмивка на мъртвата царкиня,
дай целувка на покрита с плесен сеньорина.
Незаменима забърках отвратителен бъркоч
от обич, вяра и надежда,
имам ги колкото от паяк прежда 
сред миазми, гнилоч и пикоч. 
Като се надуя стават върхове,
ако от проказа ти се мре нямай страхове,
сърцето ми тупти, ронят се искрици
и люлея бледи цици за богатите циници.
Ела, ела момче, за да си добре, 
който обича мъртвите - ебе. 

Повикай ме само
и докато ме чукаш викай ми мамо.
Ни сън съм, ни дух - 
алигатор във тиня, с розов пух.
Искаш ми дупето в нощта,
пари ми даваш и получаваш екстри - вопли 
на разпорени истерични дропли.
Жаден си за мен,
а аз теб колкото жаба елен, 
в носа си бъркам, чеша си краката
със рамазан грим чакам следващия кретен 
глупав хептен. 

Милата двойка полита към сияйните звезди,
мляска, пъшка, плюнчи и пърди, 
жената е мека, с гнойни гърди,
мъжът пък лочи, лочи, поуригне се, грухти.

Повикай ме само да ти лапна саламо. 
        

Гледам в огледалото - вещица позната,
няма я вече красотата
и бик доходен във врата ми вече не пръхти.
Преди си играех, подигравах,
лукава бях и все на плюс оставах. 
А сега в църквичка с позлата 
на бога само се отдавам 
незнание и глупост пост ги назовавам, 
а навън с поглед стрелкам младите жени. 
набожна съм и мъдра като старото дърво,
но няма кой да ми се възхищава,
де да имаше, о всичко бих му дала
без много преструвки и сръдни,
без скучни клюки и цупни ...
... дори, о боже, без пари!

Боже, твоята рабиня не е първескиня,
от богатство тлъста като крава,
от духовна леност мръсна като свиня.
Благодеяния раздава, милитвички реди,
за здраве тревожи се кокетно
и на страх смърди.
Похапва блажнотии,
в ума й  пусто - ужасии,
отегчено се прозява и пърди.
Скромен стих от скромен дух
изтърсва внезапно от пълния търбух:
"Обичам те навеки, грух!"