Какво е то човека.

Днес по ранни дрезгавини лежах, 
лежах -  
мислех продължително и ясно ...

    Ех тая дърта мечтателка поезията, всичко ще прецака. Умрела хиена, квачка, тъпирка, майната й. Та значи лежах си аз в леглото и си слушах сърцето, мислейки какво е човекът все пак. "What the fuck!?" би ревнал някой 15-годишен anti-boomer с каша в главата и лиги по мутрата. Спокойно пич, лесно ще обясня. Сенека открил по какво се различава човекът от животните. Човекът е по-слаб от мечката, по-бавен от коня, по-малко яде от слона, по малко ражда от мишката и така нататък. Кое е това, което човеккът има, а животните нямат? Разума, разбира се. Ум, разум, разсъдък, наречете го както искате. И е ясно, че разума е това, което го няма у животните. Какво ги движи обаче? Ясна работа - инстинкта. Те в общи линии са в автоматичен режим - кога да се бият, кога да бягат, кога е дошъл сезона на размножаването. Можем да кажем, че там разум няма, личност няма, просто автоматични рефлекси. Котката не разсъждава хуманно ли е да се ядат мишки, вълкът не говори на отражението си в потока "Обичам те, вълчо". В черепа на животното общо казано няма никой, пропаст, дупка, бездна, nada. 

Има два основни инстинкта - за оцеляване и за размножаване. Това правят всички животни, от едноклетъчните до мечката и кита. Те друго не искат, нито могат да си въобразят, че искат. Има и трети инстинкт при стадните животни - доминация. Всъщност това е комбинация от двата основни инстинкта. Вълкът (или павианът) иска да яде най-хубавата мръвка и да прави секс с най-хубавата женска. Именно доминацията е най-коварния и най-бруталния инстинкт, той поробва, притиска, души другите, дебне за най-малките слабости и грешки за да се възползва.
    Да се върнем на това що е човешко. Ами това чисто и просто е всичко, което не е продиктувано от инстинкта. Ето го човека на Платон - не някакъв оскубан петел, а същество, което има собствена воля, която не се подчинява на природата и инстинктите. Същество, което владее категориално-понятийното мислене тоест има подредена научно картина на света в главата си. За животните човекът е слабо, завеяно, объркано същество. Един Хамлет, който се чуди, преценява, разсъждава, вместо просто да мушне отровната кама в гърба на Клавдий (така ли се казваше лошия чичо).
    И сега идва интересното - хората не се раждат хора! Те се раждат като животните само със трите основни инстинкта, а всичко научават след това, ако има кой да ги научи. И понеже напоследък никой не се учи да бъде човек, човекоподобното същество може да говори, да се облече (и то доста стилно), да плете тънки коварни планове, но винаги, неизменно и на 100% целите са му като на другите животни - оцеляване, секс, доминация (поняка и секс с доминация хо-хо). Тоест това е същество без собствена воля, то може само да се адаптира, но не и да твори. А всичко създадено от човека, като започнем с огъня си има и точно определен мечатателен създател, който поради много голям късмет и добро стечение на обстоятелствата не е бил усетен от животните и терминиран като "погрешен". Ние щяхме ли да знаем, че слънцето не обикаля земята, ако не беше напълно погрешния, непълноценен еретик Галилей, който леко са го поопекли на микровълновата, с цел запазване на "чистотата" и "добрия генофонд" или както е средновековния вариант на подобни брътвежи.
    Стана дълго, затова за човешките качества ще говорим друг път, кафето ври, трябва картофена салата да се прави, да се оцелява ...  

                                                                                                                    (следва продължение)