Родината спи

Родината спи спокойна, 
наситена със тишина.
Без шум или война, 
всичко се завърна
в омагьосания кръг - 
парламент, полиция 
и държава престъпна, некадърна ...
Всичко както преди сто години!
Ще повърна ...
Отново имаме си цар,
с гвардия пъдари тъпанар,
с морала на шопар.        
Две хиляди и коя е днес година?
Прав ли беше Фукуяма?
Отново дере проценти алчния лихвар,
бута ни в дълговата яма.
Отново търгаш ловко разпродава
за златен труд вехтошарници и плява.
Гордо тегли му чертата - 
500% марж купува му колата, курвата, децата. 
Семеен, стабилен, с топки ...
тип нордически, 
към враговете на Райха безпощаден,
(и примитивен неебически) 
гордо с беемвето подминава, 
хиляда гладни жертви-клиенти 
с тревоги и мисли панически. 
Просяк пак повтаря "Заради бога ..."
с шутове го гони полицията строга.
Стават бавно, в мъглата като призраци,
като възкръснали вампири 
старите подтисници - 
търгаши, чиновници, банкери, попове със манастири.

Значи всичко, което е било - напразно? 
Отново същите беди? 
Отново същите напасти и теглила?
Не е гърмял празник със заря Октомври?
Пиене и наркотици вместо гордото ура? 
Вместо мечтатели - нагаждачи и циници? 
Разбира се, че не! 
Историята се заплита във спирала, 
не славянски кръговрат, не свастика
от алчност, кръв, егоизъм и развала.
Кръговете й са все нагоре, 
все повече и все напред!
Наученото от преди разбива 
и невежество в окови, 
и социалния бетон на взиданите милиони.
Леда на недомисъл сива 
ще нагреем до червено, до плазма, до милионите слънца
от стъпките ни ще растат цветя.
Готови сме в безброй победи
да хвърлим нашите сърца!